Невиждани академици

- Съжалявам, сър, но господинът ме попита за мнението ми.

- А ей това сега пък беше от ума. Браво, - одобри Ридкъли - Така че, значи, окажете ни любезността да ни запознаете с вашите мисли по въпроса, госпожице Гленда.

Все още в шок Гленда се взря в очите на Архиканцлера и прочете в тях, че сега не е време за друго освен за дързост, но си беше и обезпокоително.

- Ами, за какво е всичко това, сър? Ако искате да играете, просто давайте, а? Защо ви е да променяте нещата?

- Играта ритни-топката е твърде изостанала от времето си, Госпожице Гленда.

- Добре де, но и вие също... Извинявайте, извинявайте, но, добре де. Нали разбирате. Магьосниците винаги са си магьосници. Тук няма много промени, нали? Пък вие ми говорите за някакъв Магистър на Музиката да напишел нова песен, а тея неща не стават така. Песните стават от Мелето. Те просто стават. Те просто, ами, все едно изникват от въздуха. А пък баниците са си направо ужасни, вярно, да, но като си в Мелето и времето е мокро и палтото ти е прогизнало, а обувките ти текат, а ти като задъвчеш баницата си и знаеш, че и всички останали също си дъвчат баниците, а мазнината се стича по ръкавите ти, ами тогава, сър, просто нямам думи, сър, не знам как да го изразя, сър. Това е едно такова чувство, не мога да го опиша, но е като да си малко детенце на Прасоколеда, и човек не може да го купи, не може да му напише разписания и организации, нито да го излъска, нито да го опитоми. Извинявайте, че говоря така, без да ми е според положението, сърове, но така или иначе, това е то. Трябва да сте го изпитали, сър. Баща ви не ви ли е водил на мач?

Ридкъли огледа Съвета и отбеляза известна влажност в очите им. Магьосниците бяха предимно от онова поколение, от което се ковяха дядовците. Освен това бяха преобладаващо, ами преобладаващи, и претрупани с цинична опакост и наслояванията на годините, обаче... мирисът на мокри евтини балтони, винаги съдържащи на вид и вкус нюанси на сажда, и баща ти, или може би дядо ти, как те качва на раменете си, така че ето те, високо над всичките евтини шапки и шалове, така че можеш да почувстваш топлината на Мелето, да наблюдаваш приливите и отливите му, да усещаш пулса му, а после, все по някое време, ще получиш баничка, или може би половин баничка, ако времената се окажеха особено тежки, а пък ако са наистина тежки, ще е шепа мазни тлъсти грахчета, които се ядат едно по едно, така че да разтеглиш времето за ядене... а пък ако времената се окажеха благодатни, можеше пък да има и истински лакомства, като например цял хот дог, който да си го изядеш целия сам, или пък паничка чорба с плуващи по повърхността жълти капки мазнина и парченца хрущял, които можеше да дъвчеш на връщане за вкъщи, месо, което сега не би хвърлил и на куче, но което си беше свещеният лотос споделян с боговете тогава посред дъжда и виковете, в лоното на Мелето...