Невиждани академици
- Автор: Пратчетт Теренс Дэвид Джон
- Серия: Discworld #37
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Архонт - В ООД
- ISBN: 9789544221034
- Переводчик: Катя Анчева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Невиждани академици». Краткое содержание книги:
Архиканцлерът премигна. Всичко това не беше траяло и миг, освен ако човек не брои седемдесетте години, които си отминаха ей така.
- Ъ, много образна аргументация, - похвали той и се посъвзе - Добре обосновани интересни становища. Обаче, разберете ни, ние имаме отговорности. В крайна сметка този град е бил само шепа селца преди да бъде построен моят университет. Дълбоко сме обезпокоени от вчерашните улични боеве. Дочухме и слухове, че някой е бил убит само защото е подкрепял неподходящия отбор. Не може просто да останем настрана и да оставим да се случват подобни неща.
- Тогава значи ще затворите Гилдията на Убийците, така ли, сър?
Всички усти ахнаха в потрес, включително и нейната собствена. Единствената рационална мисъл, която не избяга панически от ума и беше: „Интересно, дали оная работа в Гилдията на Шутовете още е свободна? Заплатата е мизерна, но пък те могат да оценят един пай.” Когато тя се осмели да вдигне поглед, Архиканцлерът се беше загледал в тавана, а пръстите му барабанеха по масата. „Трябваше да съм по-внимателна”, - дуднеше Гленда в собственото си ухо - „Това става като се разбърбориш с разни хайлайфни. Ще се забравиш коя си ти, те обаче няма да забравят, кои са те”.
Барабаненето спря.
- Интересен аргумент, и много уместен, - рече Ридкъли, - поради което ще изложа отговора си по следния начин, - той щракна с пръсти и с пукане и мирис на шипки във въздуха над масата изникна малко червено кълбо.
- Първо, Убийците, макар и смъртоносни, не са такива напосоки, а фактически представляват опасност преди всичко един за друг. От наемно убийство следва да се боят, най-общо казано, тези, които са достатъчно могъщи да прибегнат до такова, общо взето, в целите на самозащита.
Още едно светещо кълбо се присъедини към предишното.
- Второ, за тях е въпрос на принцип да не бъде увредена никаква собственост. Те са неизменно учтиви, деликатни, пословично безшумни и дори не биха си помислили да загробват някого на обществено място.
Появи се трето кълбо.
- Трето, те са надлежно организирани и, следователно, са податливи на влияние от страна на държавния апарат. Лорд Ветинари много държи на такива неща.
Четвърта сфера се материализира с пукот.
- И четвърто, самият Лорд Ветинари е следвал за наемен убиец със специализации потайност и отрови. Не съм убеден, че той ще раздели вашето мнение. А той все пак е Тиранин, независимо че е развил тиранията до такава степен на метафизично съвършенство, че действа не толкова със сила, колкото с въображение. Той, разбирате ли, не е длъжен да се вслуша във вас. Не е длъжен да се вслушва дори и в мен. Той се вслушва в града. Не знам как го прави, но точно това прави. И играе на него като на цигулка, - Ридкъли се позамисли и продължи - или като на най-сложната игра, която можете да си представите. Градът функционира, не перфектно, но по-добре отколкото е функционирал, когато и да е било преди. Така че мисля, че е дошло време да се промени и ритнитопката, - той се усмихна виждайки изражението и - Каква длъжност заемате, млада госпожице? Защото там само се хабите напразно.
Вероятно това ще да е било замислено като комплимент, но Гленда, както главата и беше така препълнена с думите на Архиканцлера, че те се сипеха с дрънчене от ушите и, чу себе си да казва:
- Никак не се хабя даже, сър! Никога не сте опитвали по-хубави баници от моите! Аз отговарям за Нощната Кухня!
Метафизиката на прагматичната политика не фигурираше сред интересите на повечето присъстващи, но виж от баници те разбираха, и още как. Тя и досега беше в центъра на вниманието им, но сега интересът им наистина се разпали.
- Наистина ли? - обади се Лекторът по Съвременни Руни - А ние мислихме, че е онази, красавицата.
- Нима? - усмихна му се Гленда - Е, аз отговарям за нея.
- А кой прави онази великолепна баница, дето ни я пращате понякога, онази с пастата от сирене и горещия лучен слой?
- Ораческата Баница? Аз, сър. По моя собствена рецепта.
- Наистина ли? И как постигате маринованите лукчета да са хем печени, хем да са все така крехки и хрупкави? Просто изумително!
- По моя собствена рецепта, сър, - повтори твърдо Гленда - Нямаше да е моя собствена, ако я разправях наляво и надясно.
- Добре казано, - намеси се весело Ридкъли - Не може просто ей така да седнеш да разпитваш майстори за тайните на техния занаят, стари мой приятелю. Тея работи просто не се правят и толкоз. А сега обявявам, че това съвещание е достигнало до решение, макар че фактически ще обява, какво е то, по-късно, когато го взема, - той пак се обърна към Гленда - Благодаря ви, че бяхте толкова любезна да дойдете тук днес, Госпожице Гленда, а аз няма да разпитвам, как така млада дама работеща в Нощната Кухня налива тук чая по пладне. Да имате случайно да ни посъветвате още нещо?