Невиждани академици
- Автор: Пратчетт Теренс Дэвид Джон
- Серия: Discworld #37
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Архонт - В ООД
- ISBN: 9789544221034
- Переводчик: Катя Анчева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Невиждани академици». Краткое содержание книги:
Откъм количката със закуските пак нещо се раздрънча, но Пондър не му обърна внимание, защото в момента и неговата глава малко се беше раздрънчала.
- Сигурни ли сте за това, сър?
- Това е установен факт, млади ми Стибънс.
Пондър тази сутрин беше открил сив косъм на гребена си, така че не беше в настроение да остави такова нещо да мине ей така.
- И в кои точно книги... - започна той, но Ридкъли го прекъсна с необичайна дипломатичност. Обикновено той обичаше дребните дрязги помежду преподавателския състав.
- Няколко допълнителни сантиметра, които да ни защитят от стъпкване от тълпи дами не би трябвало да представляват проблем, нали, господин Стибънс? О-па...
Това последното беше към Гленда, която беше изпуснала две лъжици на килима. Тя му направи бегъл реверанс.
- Ъ, да... и ще трябва да носим цветовете на университета, - продължи той с намек за безпокойство.
Ридкъли се гордееше с това, че се отнасяше добре с персонала, и действително го правеше, когато се случеше да се сети за тях, да но това изражение на интелигентна изненада на лицето на това закръглено момиче го безпокоеше. Беше все едно някоя кокошка да му намигне.
- Хъм, да точно така, - продължи той - Добрата стара червена фанелка, каквато носехме в дните като гребах, с двете големи лататински U отпред, прями и дръзки...
Той хвърли един поглед към прислужницата, която се мръщеше. Но той нали беше Архиканцлерът, нали така? Не пишеше ли така на вратата му?
- Точно това ще е, - обяви той - Ще я видим тая работа с баниците, макар че съм виждал разни работи в баници, които не са много много за гледане, ха-ха-ха, и ще приспособим добрата стара червена фанелка. Какво има по-нататък, г-н Стибънс?
- По отношение на песента, сър. Помолих Магистъра по Музика да поработи върху няколко варианта, - поде гладко Пондър - Необходимо е да изберем отбор колкото е възможно по-бързо.
- Не виждам за какво е това припиране, - оплака се Завеждащият катедра Неопределени Изследвания, който замалко не беше клюмнал след изобилието от шоколадови бисквити.
- А сетете се, завещанието, - напомни Завеждащият катедра Посмъртни Комуникации - Ние...
- Pas devant la domestique![33] - прекъсна го Лекторът по Съвременни Руни.
Ридкъли този път вече автоматично погледна Гленда и остана с натрапчивото чувство, че ето ти една жена решена спешно да изучи определен чужд език. Идеята беше смахната, но и възбуждаща. До този момент той никога не беше мислил за слугините в единствено число. Те нали всичките бяха... прислуга. Той беше учтив с тях, усмихваше се когато беше уместно. Допускаше, че и те вършат и други неща освен да сервират и отсервират, примерно понякога напускаха за да се омъжат, а понякога просто... напускаха. Чак до този момент обаче той изобщо не си беше помислял, че те може и да мислят, още пък по-малко беше помислял какво мислят те, а най-малко от всичко, какво мислят за магьосниците. Той отново се обърна към масата.
- А кой ще извършва скандирането, Господин Стибънс?
- Гореспоменатите привърженици, феновете, сър. Това е съкращение от „фанатици”.
- А нашите ще бъдат... кои по-точно?
- Е, ние все пак сме най-големият работодател в града, сър.
- В интерес на истината мисля, че това е Ветинари, а как би ми се искало по всички демони да знам, на кого точно дава работа той, - отбеляза Ридкъли.
- Убеден съм, че нашият верен персонал ще ни подкрепя, - изръси Лекторът по Съвременни Руни, обърна се към Гленда и за смайване на Ридкъли я попита облизвайки се - Сигурен съм, че ти ще ни бъдеш фенка, нали, детето ми?
Архиканцлерът се облегна удобно. Имаше ясното предчувствие, че ще стане забавно. Добре де, тя не се изчерви, нито пък се разкрещя. Фактически не направи нищо, освен внимателно да прибере порцелана.
- Аз подкрепям Кукличките, сър. Винаги съм била за тях.
- Те добри ли са?
- Точно сега са в труден период, сър.
- А, тогава предполагам, че ще пожелаете да подкрепите нашия отбор, който ще е наистина извънредно добър!
- Не мога да направя това, сър. Всеки трябва да си подкрепя отбора, сър.
- Но нали току що каза, че те не се оправяли много добре.
- Точно тогава човек си подкрепя отбора, сър. Иначе си минавач.
- А минавач значи...
- Някой който се скъсва от викане, докато всичко върви добре, а като започнат загуби, минава към други. Те винаги викат най-силно.
- И цял живот ли викате само за един отбор?
- Е, ако се преместиш в друг квартал, няма лошо и да минеш другаде. На никой няма да му пука, освен ако не идеш при някой върл враг, - тя видя озадачените им физиономии и поясни - Като Напхил Юнайтед срещу Грамадите, или като Кукличките срещу Мътни Извор, или като Месари Кочина Могила срещу Глигани Петльова улица. Нали се сещате.