Невиждани академици
- Автор: Пратчетт Теренс Дэвид Джон
- Серия: Discworld #37
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Архонт - В ООД
- ISBN: 9789544221034
- Переводчик: Катя Анчева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Невиждани академици». Краткое содержание книги:
Тя пристъпи към входа настръхнала като някой, напълно сигурен, че още от момента в който кракът и стъпи вътре, ще и таксуват по пет долара в минута за дишането на тамошния въздух, а после ще я обърнат с главата надолу и каквото от имуществото не успеят да и го изтръскат, ще и го изтръгнат с кука.
И наистина си беше класно. Но класно по джуджешки. Което значеше колкото си щеш плетени ризници и оръжеен арсенал достатъчен да се превземе прилично голям град. Но при внимателен поглед се виждаше, че и ризниците и оръжията са дамски. И очевидно до това се беше стигнало ето така: На джуджетата жени им беше писнало постоянно да изглеждат точно като джуджета мъже и те се заели метафорично казано да претопят доспехите си за да си изковат нещо малко по-леко и позволяващо нагласяване за прилягане по фигурите им.
Жулиета разясни това докато слизаха, въпреки че, естествено, Жулиета не употреби думата „метафорично”, която беше няколко реда етимология отвъд нейния обсег. Пълно беше с бойни брадви и бойни чукове, но във всичките имаше и по някакъв дамски нюанс. Една бойна брадва, очевидно способна да разсече цял гръбнак надлъжно, беше красиво гравирана с цветенца. Това беше цял нов свят и както беше застанала на входа и се оглеждаше, Гленда почувства облекчение, че тук имаше и други човешки същества. Фактически за нейна изненада те даже не бяха малко. Една от тях, човешка девойка на стоманени токчета петнадесет сантиметра високи се плъзна към тях сякаш привлечена от магнит. А като се има предвид количеството железа по нея, тя надали би могла просто така да подмине безгрижно един магнит. Тя носеше поднос с питиета.
- Заповядайте моля: черна медовина, червена медовина и бяла медовина, - провъзгласи тя и после понижи глас с няколко децибела и три социални класа - Ама червената медовина всъщност е шери и всичките джуджешки дами само такава пият. Не искат да се налага да лочат.
- Ще трябва ли да плащаме за това? - разтревожи се Гленда.
- Безплатно е, - успокои я момичето, след което посочи на подноса си купичка малки черни неща, всяко със забучена в него коктейлна сламка и без особена надежда предложи - Опитайте и плъхски плодове.
Преди Гленда да успее да я спре, Жулиета си взе едно и ентусиазирано го задъвка.
- От коя част на плъха е този плод? - поинтересува се Гленда.
Момичето с подноса не я погледна в очите като отговори:
- Е, нали сте чували за овчарска баница?
- Знам дванадесет различни рецепта, - информира я Гленда в изблик на рядко самодоволство.
Което всъщност беше лъжа. Тя надали знаеше повече от четири, защото какво толкова може да се стори с месо и картофи, но искрящото метално великолепие наоколо и лазеше по нервите и тя почувства нуждата да покаже, че и тя е не коя да е. И тогава я огря:
- О, да не би да имате предвид традиционната овчарска баница, която се прави от...?
- Опасявам се че да, - отвърна момичето - Но са много популярни сред дамите.
- Не взимай повече, Жу, - бързо се разпореди Гленда.
- Ма те са много хубави, - оплака се Жулиета - Не може ли още едничко?
- Добре, ама само едно, - склони Гленда - Колкото да закръглим плъха.
Тя самата си взе шери, а момичето, което с грижливо балансиране съумя да направи три различни неща с две различни ръце, и връчи гланцирана диплянка.
Гленда я прегледа и установи, че първоначалното и впечатление е било напълно вярно. Заведението беше толкова скъпо, че не посочваше цената на нищо. Винаги можеш да си сигурна, че ще е страшно скъпо, когато не ти казват цените. Няма какво да го гледаш, то все ще ти изсмуче надницата през очните ти ябълки. Безплатно пиене значи? Да бе.
Като нямаше какво друго да прави, тя огледа останалото множество. Всички тук, като се изключи растящото и, наистина, доста многобройно човешко присъствие, бяха брадати. Всички джуджета бяха брадати. Това си беше част от това да си джудже. Тук обаче брадите бяха малко по-фини, отколкото можеше да види човек обикновено из града, а можеха да се видят и някои експерименти със студено накъдряне или връзване на опашки. Вярно, имаше множество рудничарски кирки, но всичките прибрани в много луксозни калъфи, като че ли собственичката им би могла да мерне обещаваща въглищна жилка както си отива да понапазарува и просто не би могла да се сдържи.