Невиждани академици
- Автор: Пратчетт Теренс Дэвид Джон
- Серия: Discworld #37
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Архонт - В ООД
- ISBN: 9789544221034
- Переводчик: Катя Анчева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Невиждани академици». Краткое содержание книги:
Гленда потръпна. „Разбира се, че не”, - ужаси се наум тя.
„Е, тогава за какво си говорим?”, - изтъкна и шерито.
„Но всичко ще завърши със сълзи”, - помисли си Гленда.
„Не, само казваш така, защото част от теб си мисли, че така било трябвало”, - възрази шерито - „Много добре знаеш, че има далеч по-лоши неща, които едно момиче би могло да направи за двадесет и пет долара, от това да облече някакви дрехи. Да ги свали например.”
„Но какво ще кажат съседките?” - беше последният отчаян аргумент на Гленда.
„Да духат супата”, - каза шерито - „А те и без друго няма как да разберат, нали така? Народът от Кукличките не пазарува на Блъскалото, защото тук на тях им е твърде претенциозно. Виж сега, говорим си за двадесет и пет долара. Което ще и дадат за да направи нещо, което сега няма да можеш да я спреш да направи и с ковашки чук. Само и виж лицето! Все едно някой и е запалил отвътре лампа.”
Вярно си беше.
„Е, добре тогава”, предаде се Гленда.
„Хубаво” - каза шерито - „И между другото нещо ми стана самотно”.
А понеже подносът пак се беше озовал точно до лакътя и, тя посегна без изобщо да се замисля. Жулиета вече беше обкръжена от джуджета и, доколкото можеше да се чуе, получаваше светкавично обучение за това как да носи дрехи. Защо ли се хабят? Че на нея и чувал да и навлечеш, пак ще и стои добре. За Гленда, от друга страна, никога не се намираше нещо подходящо за размера и, а ако си говорим без заобикалки, рядко се намираше и каквото и да е за размера и. Теоретично погледнато все нещо би трябвало да и стане, но тя досега беше намирала само факти, които просто не вървяха.
- Е, времето като гледам е само като за мач, - каза Архиканцлерът.
- Май ще вали, - вметна с надежда Лекторът по Съвременни Руни.
- Предлагам два отбора по пет души, - продължи Ридкъли - Просто приятелска среща, разбира се, само колкото да му схванем цаката.
Пондър Стибънс се въздържа от коментари. Магьосниците си падаха по съперничеството. То си беше част от магьосничеството. Тяхната представа за приятелска среща беше малко като представата, която би имала котката за приятелска среща с мишки. Университетските морави се простираха пред тях.
- Разбира се следващия път ще сме с подобаващи фанелки, - добави Ридкъли - Г-жа Уитлоу вече е мобилизирала момичетата си да работят по въпроса. Господин Стибънс!
- Да, г-н Архиканцлер?
- Вие ще сте пазителят на правилата и ще съдийствате справедливо. Аз, естествено, ще съм капитан на единия отбор, а ти, Руни, ще предвождаш другия. В качеството си на Архиканцлер предлагам аз пръв да си избера отбора, след което ти ще можеш съвсем свободно да избереш твоите хора.
- Всъщност не е прието да става така, г-н Архиканцлер, - възрази Пондър - Вие избирате един за вашия отбор, след това той избира един за неговия и така нататък, докато или не запълните отборите, или не се изчерпят кандидатите, които не са прекомерно дебели или не треперят видимо от нерви. Поне такива са моите спомени, - Пондър в юношеството си беше прекарал твърде много време редом до дебелото хлапе.
- Е добре тогава, щом като не е прието, значи предполагам, че ще се наложи да го направим по вашия начин, - съгласи се намръщено Архиканцлерът - Стибънс, ваша задача ще е да наказвате строго противниковата страна за всяко извършено от тях нарушение.
- Може би имахте предвид да наказвам всяка от двете страни за всяко извършено от тях нарушение, г-н Архиканцлер? Нали трябва да е справедливо.
Ридкъли го зяпна с отворена уста, все едно Пондър беше споменал нещо принципно невъобразимо.
- Да де, май нещо такова ще да е.
Най-различни магьосници се бяха насъбрали тук този следобед, кой от любопитство, кой от подозрението, че присъствието тук би могло да се окаже благоприятстващ кариерата ход, а кой заради изгледа може би да погледа как някой колега заорава в моравата по нос.
Майчице, мислеше си Пондър, когато избирането започна. Наистина си беше като навремето в училище, само че в училище никой не искаше дебелото момче. Тук, разбира се, случаят по-скоро беше никой да не иска най-дебелото момче, което, след напускането на Декана, беше въпрос на фина преценка. Пондър бръкна в робата си и извади една свирка, или по-скоро дядото на всички свирки, двадесет сантиметра дълга и дебела като свинска наденица за която не са пестили свинското.
- И откъде се намери това нещо, Господин Стибънс? - поинтересува се Ридкъли.
- В интерес на истината, г-н Архиканцлер, открих го в кабинета на покойния Евънс Раирания.