Невиждани академици

Всичко това, за най-голямо раздразнение на Гленда беше адресирано до Жулиета, която си хапваше плъха като че ли и беше за последно, което предположително си беше така за плъха. Жулиета се изкиска.

- Тя е с мен, - обяви Жулиета, и без да иска добави - Мадам ли?

Мадам махна пренебрежително с другата си ръка посред блясъка на още пръстени:

- Този салон юридически погледнато си е мина (златна надявам се), а това означава, че съгласно джуджешкия закон аз съм кралят на мината и в нея моята дума е закон. И в качеството си на Крал аз постановявам, че съм Кралица. Джуджешкият закон пука и трещи, но все пак не е нарушен.

- Е, тогава, - започна Гленда - ние... Ей ти!

Това беше отправено към по-тънкия спътник на Мадам, който всъщност беше извадил шивашки метър и се суетеше около Жулиета.

- Това е Пепе, - представи го Мадам.

- Добре, ама ако ще си позволява такива волности, само се надявам да е жена, - заяви Гленда.

- Пепе ... си е Пепе, - отвърна спокойно Мадам - Него и без друго няма как да го промениш, или нея. Това лепене на етикетчета може да е толкова подвеждащо, или поне аз така го усещам.

- Особено пък вашите етикети, както не пишете на тях цени, - изръси Гленда, просто защото беше твърде изнервена.

- Ах, да, тези неща си се забелязват, - Мадам подмигна така обезоръжаващо, че още малко да разтопи железарията наоколо.

Пепе изгледа възбудено Мадам, която продължи:

- Питам се, дали вие, дали тя... дали и двете няма да възразите да ни съпроводите зад кулисите? Въпросът е малко деликатен.

- Ооо, да, - незабавно възкликна Жулиета.

Изсред множеството се материеализираха като че от нищото още човешки момичета и внимателно отвориха път към задната част на грамадното помещение, по който Мадам заплава като че ли задвижвана от невидими сили.

Гленда почувства, че изведнъж ситуацията и се е изплъзнала от ръцете, но шерито беше добре дозирано и сега и нашепваше: „Що не даваш от време на време на ситуацията да ти се изплъзва? Или поне веднъж, а?” Тя нямаше представа, какво ще да е очаквала оттатък позлатената врата в далечния край на залата, но определено не беше очаквала пушеци, огньове, крясъци и някой разпищял се в единия ъгъл. Изглеждаше като стоманолеярна посред нашествие на клоуни.

- Минавайте, минавайте. Да не ви безпокои всичко това, - говореше Мадам - Винаги е така като има шоу. Нерви, нали разбирате. То и без друго всички в този бизнес са под ниско напрежение, а с микроризницата поначало си го имаше този проблем. Новост си е, нали разбирате. Според джуджешкия закон би трябвало да е маркирана на всяко звено, но това би било не само кощунствено, но и изключително трудно за постигане.

Излиза значи, че зад сцената Мадам става малко по-малко шоколадена и малко по-приземена.

- Микроризница! - възкликна Жулиета, все едно и бяха показали пътя към нечувани богатства.

- Вие знаете, какво е тя? - учуди се Мадам.