Дългият път надолу
- Автор: Хорнби Ник
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Дългият път надолу». Краткое содержание книги:
— Наистина ли видя ангел, татко?
— Не.
— Мама каза, че си видял.
— Не, не съм.
— А защо мама каза, че си видял?
— Трябва да я попиташ нея.
— Мамо, ти защо каза, че татко е видял ангел?
Зачаках търпеливо, докато проведат кратък разговор.
— Тя казва, че не е казала такова нещо. Разправя, че така пишело във вестника.
— Това беше майтап, сладурче. За да взема малко пари.
— А!
— За да мога да ти купя хубав подарък за рождения ден.
— Така ли? А защо ти дават пари, когато казваш, че си видял ангел?
— Ще ти разкажа някой друг път.
— О.
След това говорих със Синди, но разговорът ни не беше дълъг. През кратките минути успях да спомена два различни вида домашни животни.
Освен това ми се обади и шефът ми от „Фийт Ап“. Обаждаше ми се, за да ме уведоми, че съм уволнен.
— Ти се шегуваш.
— Ще ми се наистина да се шегувах, Шарпи. Само че ти не ми остави никаква друга възможност.
— И как стана така, би ли ми обяснил?
— Видя ли вестника тази сутрин?
— Това проблем ли е за теб?
— Изкарват те нещо като пълен хахавел, ако трябва да сме честни.
— Че това е безплатна реклама за канала.
— За мен това е отрицателна реклама.
— Искаш да ми кажеш, че вярваш на нещото, наречено отрицателна реклама?
— Как така?
— И без това не са чували достатъчно за нас. Не е ли така?
Последва дълго и предълго мълчание, докато аз чувах как чарковете в главата на Деклън се опитват да се наместят.
— Да, разбирам. Много хитро. Не бях мислил за това.
— Нямам намерение да ти се моля, Дек. Само че за мен това е доста извратено. Наемаш ме, когато никой друг не желаеше дори да чуе за мен. А пък ме уволняваш в момент, когато всички искат да разберат какво ми се е случило. За кои от водещите ти пишат ден след ден във вестниците?
— Правилно, правилно, абсолютно си прав. Разбирам всичко. Ясно ми е какво се опитваш да ми кажеш. Ако разбирам правилно, няма такова нещо като неблагоприятна реклама за един… един недостатъчно популярен кабелен канал.
Очевидно на мен не ми е по силите да представя нещата така елегантно. Да, накратко казано е точно така.
— Добре, Шарпи, убеди ме. Кого ще представиш днес следобед?
— Този следобед ли?
— Да. Днес е четвъртък.
— А-ха.
— Да не би да си забравил?
— Всъщност, май да, забравил съм.
— Значи нямаме никого.
— Предполагам, че ще успея да убедя Джейджей, Морийн и Джес да дойдат.
— Кои са тези хора?
— Останалите трима.
— Какви останали трима?
— Ти чел ли си материала във вестника?
— Само онова, дето си бил видял ангел.
— Те бяха горе с мен.
— Къде горе?
— Деклън, цялата работа с ангела тръгна от момента, когато се качих на сградата с намерението да се самоубия. Там се натъкнах на останалите трима, те също бяха на покрива и имаха намерение да направят същото. И тогава… Абе накратко, ангелът ни каза да слезем долу.
— Мамка му.
— Именно.
— И ти можеш да ги доведеш?
— Почти съм сигурен.
— Боже Господи! Колко ще ни струва, как мислиш?
— Триста кинта за тримата, може би. Плюс разходите. Едната е… Тя е самотен родител и някой трябва да й гледа детето.
— Давай, не чакай. Мамка му. Абе, майната им на разходите.
— Ти си мой човек, Дек.
— Идеята ти е добра. Доволен съм. Старият Деклън все още следи пулса на нещата, нали така?
— Абсолютно. Ти си хрътка, когато стане въпрос за сензации. Ти си Баскервилското куче Деклън.
— Трябва да си повтаряте непрекъснато, че никой не ви гледа.
— Това е някой стар професионален трик, нали? — попита компетентно Джейджей.
— Не — отвърнах аз. — Повярвайте ми. Буквално никой не ви гледа. Не съм срещал човек, който да гледа предаването ми.
Централата на телевизия „Фийт Ап!“ — известна сред персонала като „Титс Ап“20 — се намира в нещо като барака в Хокстън. Бараката си има малка приемна, две съблекални и студио, където се фабрикуват всичките четири програми, които пускаме. Всяка сутрин една жена, Канди-Ан, продава козметика. Аз си деля следобеда в четвъртъците с един, който се нарича Ди Джей Гуднюз, който говори с мъртвите, обикновено от името на рецепционистката, чистачката, шофьора на такси, ангажиран, за да го закара вкъщи, или някой, отбил се съвсем случайно, за да зададе някакъв тъп въпрос. През останалите следобеди от седмицата се излъчват записи на стари кучешки надбягвания, проведени в Щатите — едно време идеята е била да се даде възможност на зрителите да наддават, но така и не се получило нищо, а според мен, ако не можеш да наддаваш, то тогава кучешките надбягвания, особено вече миналите кучешки надбягвания, не са интересни. Вечерно време две жени си говорят и обикновено обсъждат бельото си, докато разгорещени, зрителите им пращат похотливи съобщения, на които те не обръщат внимание. То май е това. Деклън управлява телевизията от името на тайнствен азиатски бизнесмен и тези от нас, които работят за „Фийт Ап ТВ!“, предполагаме, че го прави доста тайнствено и хитро, така че ние да не разберем. Всъщност само един Господ знае как служим за прикритие на търговия с наркотици и детска порнография. Една от теориите е, че кучетата от надбягванията изпращат кодирани съобщения на трафикантите: ако, да кажем, кучето във външния коридор спечели, тогава тайландската връзка има за задача да изпрати две кила хероин и четири тринайсетгодишни още на сутринта. Абе нещо такова.
20
„TitsUp TV“ (англ.) — букв. „Щръкнали цици“ или „Цицки вън“. — Бел.ред.