Дългият път надолу

Леле Боже, на мен обаче, пътят оттам ми се стори ужасно дълъг. Ако нарисувате една карта, можете спокойно да кажете, че ипотеките и връзките, и работата и всичко останало, все нещата, които правят ежедневието, са в Ню Орлеан, а след като издрънкахме всички тези дивотии, ние се преместихме някъде на север от Аляска. Че кой ще даде работа на оня тип, дето му се привиждат ангели? А кой ще вземе на работа онзи, който разправя, че вижда ангели, за да изкара някоя и друга пара? Не, с нас, като със сериозни хора беше свършено. Бяхме се продали като сериозни хора за хиляда двеста и петдесет от тукашните британски лири, а доколкото аз разбирах, това бяха всички пари, които щяхме да изкараме до края на живота си, освен ако не видехме Господ, или Елвис, или принцеса Даяна. При това следващия път трябваше да ги видим наистина и да ги снимаме.

Преди малко повече от две години мениджърът на „Ар И Ем“ се срещна с нас и ни попита дали ни интересува компанията му да ни представлява, а ние отвърнахме, че ще бъдем наистина много доволни. „Ар И Ем“! Преди двайсет и шест месеца! Седяхме в напудрения му офис и този тип се опитваше да ни убеди, опитваше се да ни убеди нас, представяте ли си? А сега седях с хора като Морийн и Джес и участвах в жалък опит да изцедим малко пари от някого, който гореше от желание да ни ги даде, стига да бяхме готови да се унижим максимално. През последните две години научих едно, че няма нещо, което да не можеш да прецакаш, стига да се постараеш.

Единственото ми утешение беше, че тук нямах нито приятели, нито роднини. Никой не ме познаваше, освен неколцината фенове на бандата, а аз предпочитам да си мисля, че те не са от хората, които четат вестника на Линда. Някои от момчетата в пицерията може и да видят някой зарязан по масите брой, но те веднага щяха да нанюхат парите и отчаянието и нямаше да им пука за унижението.

Така че оставаше само Лизи, а ако тя видеше моя снимка, на която личи, че съм луд, здраве да е. Знаете ли защо ме заряза? Заряза ме, защото стана ясно, че няма да бъда рокендрол звезда. Мама му стара, направо не е за вярване, следователно е невероятно. „Гадост, твоето име е жена“. Така мислех аз по това време, а освен това на нея нямаше да й мигне окото, когато разбереше в каква каша съм се забъркал. Истината бе, че ако можех поне за малко да стана невидим, първото, което щях направя, след като обера някоя банка и нахълтам в женските душове във фитнес центъра и обичайните при подобни обстоятелства други действия, е да сложа вестника пред Лизи и да не откъсна очи от нея, докато тя не го прочете.

Виждате ли, тогава не знаех нищичко. Мислех си, че знам, само че не беше така.