Дългият път надолу

Литературната група беше идея на Джейджей. Той каза, че в Америка е често срещано явление. Хората четат някоя книга и после я обсъждат. Мартин каза, че и тук било вече на мода, но аз не бях чувала за подобно нещо, така че не е възможно да е на мода, иначе щях да съм прочела в „Дейзд енд Кънфюзд“. Въпросът е да говорим за Нещо Друго, за нещо различно, а не да се връщаме на стари неща и да обсъждаме кой се е държал като говедо и кой като пълен тъпак, което се превръщаше в обичайния начин, по който приключваха следобедите ни в „Старбъкс“. Решихме да четем книги, писани от хора, които са се самоубили. Те бяха наш тип хора, та затова си казахме, че би било хубаво да разберем какво става в главите им. Мартин бе уверен, че ще научим повече от хора, които не са се самоубили, че трябва да разберем защо е толкова по-хубаво да си жив, вместо да се хвърлиш от някоя сграда. Оказа се, че има безброй писатели, които не са се самоубили, а само трима или четирима бяха успели да свършат тази работа, затова се спряхме на по-лесния вариант и се заехме с по-малката задача. Гласувахме да използваме средствата, получени от медийните ни изяви, за да си купим книгите.

Както и да е, тази работа се оказа лесна. Мама му стара! Трябва да се пробвате да прочетете какви ги пишат тези типове, дето са се самоубили! Започнахме с Вирджиния Улф и аз прочетох само две страници от някаква книга за един фар, но това ми беше достатъчно, за да разбера защо се е самоубила: как няма да се самоубие, след като не е успявала да накара хората да я разберат. Достатъчно ти е да прочетеш само едно изречение, за да разбереш. Донякъде съм същата като нея, защото и аз страдам понякога, а грешките й са били публично достояние. До известна степен това е било добре, защото е оставила след себе си следи, благодарение на които хора като нас могат да се поучат от трудностите й, но пък късметът й е бил кофти работа. Като си помислите, това наистина е бил лош късмет, тъй като в онези дни всеки е можел да публикува книгата си, защото не е имало кой знае каква конкуренция. Така че направо влизаш в офиса на издателя и казваш, че искаш това и това да бъде публикувано, а те се съгласяват на мига. Докато сега започват да се ослушват, Боже, нямало да стане, тюхкат се те, никой нямало да ви разбере. Опитайте се да се запишете на гимнастика „Пилатес“ или на курс по салса.