Дългият път надолу
- Автор: Хорнби Ник
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Дългият път надолу». Краткое содержание книги:
Морийн
Мислех си, че никога повече няма да мога да отида на църква след интервюто на Линда. Мислех по малко за църквата, мислих и вчера. Ходенето ми липсва ужасно и се чудех дали Господ ще има нещо против, ако поседна някъде отзад и не се отбия в изповедалнята, ако се измъкна малко преди това. След като казах на Линда, че съм видяла ангел, знаех, че повече не мога да отида, че преди да умра, там повече няма да вляза. Не знаех какъв грях съм извършила, но бях убедена че греховете, заради които са създадени ангелите там горе, са на смъртни хора.
Все още продължавах да съм убедена, че ще се самоубия, когато изтекат шестте седмици, а и какво можеше да ми промени мнението? Бях по-заета от когато и да е покрай интервютата за пресата и разните срещи, но така поне не мислех. Само че това препускане напред-назад ми се струваше като нещо, което трябва да се свърши в последната минута, сякаш не си бях оправила нещата, преди да замина на почивка. Но тогава бях човек, който възнамеряваше да се самоубие съвсем скоро, веднага щом настъпеше моментът.
Щях да кажа, че видях първия проблясък светлина този ден, денят, когато бе интервюто с Линда, но истината е, че не беше точно така. По-скоро имах чувството, че вече съм избрала какво ще гледам по телевизията; нямах търпение да започне, а след това, най-неочаквано забелязах, че има още нещо, което може да се окаже по-интересно. Не знам за вас, но невинаги искам да имам избор. Накрая прескачаш от канал на канал и не можеш да изгледаш нито едното, нито другото предаване. Направо не разбирам как успяват да се справят хората, които имат кабелна телевизия.
След интервюто се заговорих с Джейджей. Той се канеше да се прибира в апартамента си, а аз се бях упътила към автобусната спирка и двамата вървяхме един до друг. Не съм сигурна дали той искаше, защото почти не беше разговарял с мен, след като ударих онзи мъж на Нова година, но в момента се чувствахме доста неловко, защото той вървеше на пет крачки пред мен, затова спря и ме изчака.
— Беше доста трудно, нали? — отбеляза той и аз останах изненадана, защото си мислех, че единствено на мен ми е било трудно.
— Мразя лъжите — отвърнах аз.
Той ме погледна и се засмя, а след това си спомних, че и той беше излъгал.
— Не се обиждай — продължих аз. — Аз също излъгах. Излъгах за ангела. Освен това излъгах и Мати. Нали му казах, че на Нова година ще ходя на парти. Същото казах и на хората от дома.
— Струва ми се, че Господ ще ти прости.
Повървяхме още малко, а след това той каза, въпреки че не виждам причината.
— Какво е необходимо, за да си промениш решението?
— За какво говориш?
— За… нали се сещаш. Да сложиш край на всичко.
Не знаех какво да кажа.
— Искам да кажа, ако можеше да направиш сделка с Господ. Той си седи там горе на една маса, а ти си се настанила срещу него. И той те пита, добре, Морийн, ти ни харесваш, но предпочитаме да си останеш на земята. Какво може да те убеди да го направиш? Какво да ти предложим?
— Искаш да кажеш, че Господ ме пита лично?
— Да.
— Ако Той ме пита лично — не би ми предложил нищо.
— Наистина ли?
— Ако Господ с безкрайната си мъдрост иска да остана на земята, тогава как бих могла аз да поискам каквото и да е?
Джейджей се изсмя.
— Добре тогава. Нека да не е Господ.
— Кой тогава?
— Нещо като… не знам. Някаква космическа сила или президентът. Или министър-председателят. Тони Блеър. Някой, който може да задейства нещата. Не си длъжна да правиш това, което казва Тони Блеър, щом не получаваш нищо в замяна.
— Той може ли да изцели Мати?
— Не. Той може само да урежда разни неща.
— Искам да отида на почивка.
— Господи, ти си евтино гадже. Ще размениш целия си живот, времето до края на дните си за една седмица във Флорида?
— Иска ми се да отида в чужбина. Никога не съм ходила.
— Никога не си ходила в чужбина?
Каза го така, сякаш трябваше да се засрамя и за момент се почувствах засрамена.
— Кога си била на почивка за последен път?
— Малко преди да се роди Мати.
— А той на колко е?
— На деветнайсет.
— Добре. Като твой мениджър ще поискам от Господ Бог по една почивка на година, може би две.
— Не можеш да го направиш! — Наистина бях скандализирана. Виждах, че приемам нещата прекалено сериозно, но за мен това бе истина, струваше ми се, че дори по една почивка на година ще ми дойде много.