Връхлита страховит легион
- Автор: Фейст Раймонд
- Серия: The Demonwar Saga #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546553805
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Връхлита страховит легион». Краткое содержание книги:
Таределите - расата на изгубените елфи, звездният народ, най-сетне са открили своя път из вселената до Мидкемия. На света, който обитават в момента, те водят неравна война с опустошителна орда демони и някога величествената им империя се е смалила до шепа оцелели. Едничката им надежда е легендата за Родния дом - изгубения свят, на който е възникнала расата на елфите; място, скрито зад завесата на времето. И сега те са убедени, че Мидкемия е тъкмо светът, който търсят.
Безскрупулни и арогантни, таределите не позволяват никой и нищо да се изпречи на пътя им, но не след дълго Пъг и Конклавът осъзнават, че не неканените гости от звездите, а демоничната орда, която ги преследва, е истинската опасност за тях. На всичко отгоре над Пъг е надвиснало пророчеството, че е осъден да гледа как всички, които обича, умират...
— Вечерята е почти готова — каза тя. — Бирата струва четири медника. Яденето е два.
Сандрина бръкна в кесията си и извади един сребърен реал. Кралското сребро бе равностойно на кешийското в тази част на света.
— Искам стая.
Жената кимна и прибра монетата.
— Имам. Отзад.
— Баня?
Жената поклати глава.
— Може да се изкъпете в ручея. Никой няма да ви обезпокои.
Сандрина завъртя очи, но не каза нищо. Леглото вероятно щеше да гъмжи от буболечки. Какво пък, по-добре, отколкото да спи на земята до коня.
— Зоб за коня?
— Като се прибере мъжът ми — отговори жената. — Доста неща ни свършиха. — В гласа на жената се долавяше загриженост. Сандрина се зачуди защо, след като я бе уверила, че с мъжа й всичко е наред. Бе посещавала десетки такива селца и усещаше интуитивно, когато нещата не вървят. Зачуди се дали това може да е свързано по някакъв начин със задачата й.
— Добре — рече тя. — Ще помолите ли някое от момчетата ви да се погрижи за коня ми, когато се приберат?
— Това се плаща допълнително — отсече жената.
— Защо ли не съм изненадана? — промърмори Сандрина, извади още една сребърна монета и я хвърли на тезгяха. — Може да остана два-три дни. Ако нещо трябва да се плати, кажете ми.
Излезе от къщата и заобиколи отзад. Нямаше нужда да й казват къде е потокът, след като пет мили бе яздила покрай него.
Забеляза със задоволство, че има скрити вирчета. Свали си наметалото в цветовете на ордена и го пусна на земята. Шлема сложи до него. Развърза каишките на ризницата и я смъкна. Имаше едно предимство да си храмов рицар пред това да си Непреклонник и то бе, че разполагаш с оръженосец, който да ти помага. Някои от рицарите се обзавеждаха със скуайъри, също както свещениците вземаха на служба млади дякони, но тя предпочиташе самотата.
Изхлузи през глава ризата си, свали панталоните и бельото и влезе в потока.
Всеки път, когато се къпеше навън, изпитваше едни и същи притеснения, които се пробуждаха в нея заради голото й тяло. В баните на храма или в някоя странноприемница се чувстваше изолирана и защитена, но навън сякаш бе изложена на постоянна опасност, заложена в самата й природа.
Харесваше й, че е жена, ала постоянно го чувстваше като бреме. Отвращаваше се от мъжете, които я бяха използвали, когато бе малка, но понякога се случваше да жадува за нежни мъжки ръце, които да обгръщат тялото й. Знаеше, че мъжете я смятат за красива, и криеше красотата си под тежките доспехи. Дори лицето й почти постоянно бе скрито зад забралото.
Въздъхна, докато си търкаше косата със скъпия кешийски сапун, който бе купила преди година. Спря, за да се наслади на лекия ветрец и на уханието на люляк от сапуна. Калъпът почти се бе стопил и скоро щеше да се наложи да си купи нов; сапунът бе едничката радост, която си позволяваше в инак аскетичното си съществуване.
В неочакван прилив на тъга се зачуди дали животът й ще приключи с кръвопролития и болка, или в края на краищата ще си намери съпруг и ще му роди деца. Поклати отчаяно глава и се опита да си възвърне доброто настроение. Богинята често подлагаше на изпитание верността й и беше нормално да я спохождат подобни съмнения.
След като се изми, използва един метод с търкане на дрехите в плосък камък, на който я бе научил брат Матиас, за да се изпере. Нямаше представа дали в края на краищата дрехите ще са по-чисти, отколкото преди да започне. Отдели няколко минути да ги блъска в камъка, после ги окачи на едно дърво.
Без да обръща внимание на усилващия се ветрец, който галеше голото й тяло, зачака дрехите да поизсъхнат. Това беше моментът, в който обикновено съжаляваше, че не разполага с кърпа.
След около час се облече и върза косата си, за да не се заплете, докато е още мокра, в металните брънки на качулката.
Въздъхна шумно и нахлузи ботушите. Отново й хрумна, че не би било зле да има скуайър, който да й помага.
Събра остатъка от прането и се отправи към странноприемницата.
За перилата беше завързан още един кон — конят на убития бандит. Фургонът бе спрян отзад и момчетата тъкмо го разтоварваха.
— Ей — извика им тя, — един от вас да се погрижи за коня ми и ще си спечели медник.
Двете момчета се спогледаха, сякаш се питаха как ли ще ги накаже баща им, ако изоставят стоката. После двамата кимнаха мълчаливо. После вдигнаха ръце и започнаха да свиват и разпускат пръсти. Едното от момчетата извика: „Тек!“, другото: „Дифт!“
Това, което извика „чифт“, се ухили, скочи от фургона, вдигна чувал със зоб от земята и тръгна да нахрани коня. Другото изгледа ядно Сандрина, но не каза нищо, а се върна към прекъснатата работа.