Момичето от влака
- Автор: Хоукинс Паола
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: ЕНТУСИАСТ
- ISBN: 9786191641796
- Переводчик: Маргарита Терзиева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Момичето от влака». Краткое содержание книги:
Безсънието ме изнервя. Имам чувството, че вече се караме, макар и само във въображението ми.
Мислите се въртят в главата ми като въртележка и нито една не се застоява за дълго.
Задушавам се, не мога да си поема въздух. Кога стана толкова малка тази къща? Кога животът ми стана толкова скучен? Това ли исках наистина? Не си спомням такова нещо. Знам само, че преди няколко месеца се чувствах много по-добре, а сега не мога да мисля, не мога да спя, не мога да рисувам и желанието ми да избягам става неудържимо. Нощем, докато лежа будна, чувам тих, но упорит шепот: "Измъкни се оттук!". Когато затворя очи, главата ми гъмжи от образи от миналото и бъдещето, от неща, които желаех, за които мечтаех, неща, които съм имала и съм захвърлила. Няма как да намеря място в този живот, накъдето и да се обърна, всичко е мъртво – затворената галерия, къщите на тази улица, досадното внимание на жените от досадния курс по пилатес, железопътната линия в края на градината и тези влакове, отнасящи други хора по други места, неизменно припомнящи ми, по десетки пъти на ден, че за разлика от тях аз оставам тук.
Имам чувството, че ще полудея.
Само преди два-три месеца се чувствах по-добре, имах напредък. Харесваше ми. Харесвах го. Той ме правещ по-щастлива. Сега всичко ще остане недовършено и аз никога няма да стигна до основния проблем. Вината е моя, разбира се, държах се глупаво, като дете, защото мразя да ме отхвърлят. Трябва да се науча да губя. Сега ми е неудобно, направо ме е срам. Бузите ми пламват само при мисълта за случилото се. Не искам да се разделим така. Не искам по-следното му впечатление от мен да е такова. Искам да ме види пак, да ме погледне с други очи. И знам, че ако отида при него, той ще ми помогне. Просто е такъв човек.
Трябва да стигна до края на историята. Трябва да разкажа на някого поне веднъж. Да изкажа всичко на глас. Ако не го излея навън, то ще ме изяде. Празнината, която оставиха у мен, ще се разширява все повече, докато ме погълне.
Ще трябва да преглътна гордостта и срама си и да отида при него. Знам, че ще ме изслуша. Аз ще го накарам.
Вечер
Скот си мисли, че съм на кино с Тара, а аз стоя вече петнайсет минути на улицата пред апартамента на Камал и се колебая да почукам ли, или да си тръгна. Страхувам се от начина, по който ще ме погледне след последната ни среща. Трябва да му покажа, че съжалявам, затова се облякох подходящо: съвсем обикновено, с дънки и тениска, не си сложих и грим. Не идвам да го прелъстявам и той трябва веднага да го разбере.
Сърцето ми забързва, когато се изправям пред вратата и натискам звънеца. Никой не отваря. Лампите са запалени, но няма никакво движение. Сигурно ме е видял отвън и сега седи горе, надява се да реша, че го няма, и да си тръгна. Но аз нямам такова намерение. Решила съм се и могат да ме избутат оттук само със сила.
Звъня втори път, после трети, най-после чувам стъпки по стълбите и вратата се отваря. Камал се появява по анцуг и бяла тениска, бос, с мокра коса и зачервено лице.
– Меган – възкликва, изненадан, но не ядосан, което е добро начало. – Добре ли си? Всичко наред ли е?
– Съжалявам – казвам аз.
Той отстъпва назад и ме пуска вътре. Вълната на благодарност е толкова мощна, че я усещам почти като любов.
Камал ме повежда към кухнята. Там е пълна бъркотия: мивката и плотът са затрупани с купища немити съдове, около кошчето са нападали празни картонени опаковки от храна. Това ме кара да се замисля; може би е разстроен от нещо. Заставам на прага; той се обляга на плота срещу мен и скръства ръце на гърдите си.
– Какво мога да направя за теб? – пита, надява професионалната си маска и ме поглежда безизразно. Приисква ми се ди го ощипя, само за да се усмихне.
– Трябва да ти разкажа... – започвам, но спирам, защото не мога да се хвърля веднага надолу с главата, трябва ми въведение. Затова сменям тактиката. – Исках да се извиня за случилото се миналия път.
– Добре – кима той. – Не се тревожи. Ако искаш да говориш с някого, мога да ти препоръчам друг колега, но аз не мога...
– Моля те, Камал!
– Меган, не бива повече да те консултирам.
– Знам, знам. Но не мога да започна всичко отначало с друг човек. Просто не мога. Стигнахме твърде далеч. Трябва да ти разкажа. Само веднъж. После ще си тръгна, обещавам. Никога повече няма да те безпокоя.