Момичето от влака
- Автор: Хоукинс Паола
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: ЕНТУСИАСТ
- ISBN: 9786191641796
- Переводчик: Маргарита Терзиева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Момичето от влака». Краткое содержание книги:
Не знам защо ми отнема толкова време да схвана какво става. За десет, петнайсет, дори двайсет секунди се взирам неразбиращо в колите, в синьо-бялата лента и бялата палатка в далечината, и дишането ми става все по-плитко и все по-накъсано, докато спира съвсем.
Това е тя. През цялото време е била в гората съвсем близо до линията и до мен. Всеки ден съм минавала по два пъти – сутрин и вечер – покрай нея и не съм видяла нищо.
Била е в гората. Представям си гроб, изкопан под бодлив храст и зарит набързо. Представям си и по-лоши неща, невъзможни неща, представям си тялото ѝ да виси на въже някъде навътре между дърветата, където не ходи никой.
Може пък да не е тя. Може да е нещо друго. Но знам,че не е.
На екрана се появява репортер. Тъмната му коса е слепнала плътно към скалпа. Увеличавам звука и чувам да казва онова, което вече знам, което чувствам – че не аз, а Меган не може да диша.
– Точно така – казва той на водещата в студиото, сложил ръка на ухото си. – Полицията потвърди, че тялото принадлежи на млада жена. Трупът е в пълната с вода полянка в дъното на Корли Ууд, на по-малко от седем километра от дома на Меган Хипуел. Както знаете, госпожа Хипуел изчезна в началото на юли и по-точно на тринайсети юли, и оттогава никой не я е виждал. Полицията ни информира, че тялото е открито от хора, които разхождат кучетата си наоколо, и официалното му идентифициране предстои. Но тяхното мнение е, че са открили изчезналата Меган. За това господин Хипуел, съпругът ѝ, е бил информиран.
Той замлъква за момент. Водещата му задава въпрос, но аз не го чувам, защото кръвта бучи в ушите ми. Вдигам чашата и изпивам всичко, до последната капка.
Репортерът заговаря отново:
– Да, Кей, това е така. Вероятно тялото е било заровено в гората и проливните дъждове през последните дни са отмили горния слой.
Това е ужасно, много по-ужасно от онова, което си представях. В съзнанието си виждам разложеното ѝ лице в калта и откритите бели ръце, вдигнати нагоре, сякаш се е опитвала да изпълзи от гроба. Усещам горещата кръв да се смесва в устата ми с горчивото вино и тичам към банята да повърна.
Вечер
През по-голямата част от деня останах в леглото. Опитвах се да подредя нещата в главата си, да събера парченцата от спомените си, от откъслечните прозрения и сънищата, за да разбера какво се бе случило в онази съботна вечер. В усилията си да намеря логиката и да видя ясно нещата, записах всичко. Скърцането на химикалката по хартията ми се стори като шепот, от който настръхнах цялата, имах чувството, че в апартамента има някой и ме дебне зад вратата. Не можех да се отърва от образа ѝ.
С треперещи от страх ръце и след дълго колебание отворих вратата на стаята, но, естествено, там нямаше никого.
Слязох долу и отново пуснах телевизора. Даваха същите кадри: гората в дъжда, полицейските коли по калния път, ужасната бяла палатка, забулена в мъгла, и изведнъж – Меган, все още млада, все още красива, усмихва се към обектива, цяла и непокътната. След нейната снимка показаха Скот, вървеше с наведена глава и разбутваше фотографите, докато се опитваше да се добере до собствената си врата с Райли до себе си. Следващият кадър беше от кабинета на Камал. Но той не беше вътре.
Не исках да слушам коментарите, но трябваше да увелича, за да заглуша звънтящата в ушите ми тишина. Единият полицай каза, че жената, все още неидентифицирана официално, е мъртва вероятно от няколко седмици. Казва също, че причината за смъртта тепърва ще се установява, но първоначалният оглед изключва възможността убийството да има сексуален мотив.
Това според мен е пълна глупост. Знам какво искат да кажат – че не е изнасилена, което е чудесно, разбира се, но не означава, че мотивът не е сексуален. Според мен Камал я е желаел, но не е могъл да я има, тя е искала да сложи край и той не го е понесъл. Това е сексуален мотив, нали?
Не мога да гледам повече, качвам се горе и се свивам под юргана. Изпразвам чантата си, преглеждам нахвърляни на различни листчета бележки – цялата събрана от мен информация – и питайки се защо го правя, ги прибавям към менящите се като сенки спомени. За какво може да послужи това?
МЕГАН
13 юни 2013, четвъртък
Сутрин
Не мога да заспя в тази горещина. По кожата ми пълзят невидими мравки, навсякъде ме сърби. Не си намирам място. Скот просто излъчва топлина. Все едно че лежа до запален огън. Опитвам се да се отдалеча максимално от него и скоро се оказвам на ръба на леглото. Това не се търпи. Може би е по-добре да отида в свободната стая и да легна на пода, но той мрази да се събужда сам, това винаги води до разправии. Започва да се заяжда, да пита за какво точно съм използвала стаята или за кого съм си мислела, докато съм лежала там. Понякога ми се иска да му изкрещя: "Остави ме на мира! Остави ме да дишам спокойно!".