Джентълмен Джоул и Червената кралица
- Автор: Буджолд Лоис Макмастер
- Серия: Барраяр #19
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-681-3
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Джентълмен Джоул и Червената кралица». Краткое содержание книги:
Междувременно Майлс Воркосиган, един от ключовите следователи на император. Грегор, се изправя пред загадка от различно естество — собствената му майка. Майлс разбира, че не само бъдещето крие своите тайни, а и миналото.
Планове, завещания и очаквания се сблъскват по неочакван начин в тази научнофантастична социална комедия, когато ефектът на галактическите технологии върху възможното променя старите правила.
„За мен той беше най-новият кораб.“ По онова време Джоул беше лейтенант, няколко години по-голям от Воринис. „Всички бяхме влюбени в него.“ А сега, макар и за кратко, „Серж“ щеше да премине под негово командване.
Повечето му оръжия и допълнителни системи вероятно бяха демонтирани, запечатани или изключени още на комарския док. Каквито и церемонии да бе имало в чест на пенсионирането му, също бяха проведени там. Малоброен екипаж щеше да докара опоскания кораб до космическото пространство на Сергияр. За адмирала на сергиярския флот нямаше да е останало нищо.
— Хм. И все пак… впиши в графика ми орбитална инспекция на стария звяр. Ей така, между другото, в движение. Така че нито той да се забави излишно по пътя си към гробището, нито аз да изгубя твърде много време.
— Да, сър. — Воринис се оттегли, озадачена, но без повече въпроси.
8.
На тъжната годишнина тази седмица, която Джоул не беше отбелязал в календара си, двамата с Корделия се видяха на обща среща между военните и цивилните инженери във връзка с инфраструктурата на Гридград, или по-скоро с липсата на инфраструктура и чия е вината за това. Срещата се проточи. В коридора след това Корделия докосна ръката му на минаване, без да го поглежда. Той улови пръстите ѝ и ги стисна, тя отвърна със същото, после издърпа дискретно ръката си.
— Ще се справиш ли? Довечера? — прошепна той.
Тя кимна кратко.
— Вечеря в бетанското консулство. Очаквам да ме ухажват политически и аз да ухажвам в отговор, безмилостно. Имиграционни въпроси. Ти?
— Куп теснолъчеви доклади от щаба на Операции. Трябва да ги изчета всичките и да отговоря на някои. С Десплейнс се дърлим за логистиката на скоковата станция.
— Желая ти успех. Мисля да се отбия в репродуктивния център на път за вкъщи, набързо. Просто да…
— … защото.
— Да.
Предвид времето и мястото той можеше само да кимне в отговор и направи точно това. Устните ѝ трепнаха, в знак че разбира. До усмивка не го докараха, но бяха достатъчно красноречиви.
Джоул успя да организира още един излет за инспекция на езерото Серена този уикенд, макар и без нощувка. За жалост вятърът беше твърде силен за стъкленото кану, но пък чудесен за малката платноходка, която прелетя покрай подветрената страна на носа. Там откриха едно тихо заливче и привързаха лодката под надвисналите клони на дърветата. Клоните се свеждаха досами водата и оформяха нещо като жива беседка — и осигуриха дискретно прикритие за заниманията им през следващия час. Новият спрей против радиали се оказа добър, миризмата му не само прогонваше дребните животинки, а и навяваше мисли за живот на открито. Лодката се оказа доста по-неудобна, отколкото във фантазиите на Джоул, и категорично по-неудобна от старото легло в колибата на Пени, но с цената на решително, макар и на моменти комично сътрудничество двамата преодоляха всички пречки. Дори ожуленият лакът не успя да съсипе дрямката му след това, докато Корделия, влязла в ролята на възглавница, кротуваше, понесла се по вълните на своите си мисли.
След известно време излязоха от заливчето и поеха напряко през широката част на езерото. Вече наближаваха отсрещния бряг, когато до слуха им стигна бумтежът на тежка машина.
— Май сержант Пени ще си има съседи — подхвърли Корделия, заслонила очите си с ръка.
— На някакви си пет-шест километра — отвърна Джоул. — Нищо чудно да реши, че езерото става пренаселено.
Тя се усмихна.
— Сам си е виновен. Ако не даваше колибите си под наем, гражданите нямаше да научат за това място.
По стандартите на Ворбар Султана Карийнбург не можеше да се похвали с много хубави ресторанти, но в делничен ден двамата успяха да си уредят една не толкова делова вечеря в същия ресторант с хубава тераса, където Корделия неотдавна беше преобърнала живота му със своята гаметена оферта. Хапваха и разговаряха на фона на прекрасен залез, градските светлинки постепенно оживяха в надпревара със звездите отгоре. Засега звездите имаха превес, но едва ли задълго.
Джоул каза нещо остроумно, Корделия се засмя и посегна да докосне ръката му, но после погледът ѝ се премести над рамото му към съседната маса, където дебнеха охранителите ѝ от ИмпСи. Дръпна ръката си и изправи гръб с въздишка.
— Не че камериерите, които ми изпраща началник Алегре, са некадърни или нещо такова. Напротив, всички са възпитани и сериозни момчета и момичета, но понякога просто ми се иска да ги заключа в някоя тъмница. Защо си нямам тъмница? — добави тя, сякаш внезапно поразена от липсата на такова съоръжение. — Можеше да поискам една от архитектите на двореца, когато го строяхме. Каква липса на далновидност.