Островът на изкушението

Аврора и Паскал пристигнаха на парижката „Гар дю Нор“ рано вечерта в петък. Главата на Аврора се беше замаяла от шампанското, което бяха пили във влака по настояване на приятелката й, и макар Аврора да не виждаше повод за празнуване, алкохолът й се отрази добре. Не искаше да си спомня за причината на пътуването и за мръсната думичка с „а“. Но не вървеше да се оплаква пред Паскал — все пак приятелката й беше претърпяла цели два аборта.

Арно и Жизел Деверо бяха изпратили шофьора си, привлекателен млад иранец на име Алекс, да ги вземе от гарата. Двамата с Паскал очевидно се познаваха добре и бърбориха на френски по целия път към апартамента в Монмартър.

Аврора беше свикнала с лукса, но не и във всичките му разновидности. За пръв път се докосна до истинска изтънченост и поразителен финес. Родителите на Паскал обитаваха елегантно обзаведен апартамент на най-горния етаж в стара и красива сграда навръх Монмартър. Жилището беше огромно, отрупано с ценни произведения на изкуството. Големият овален прозорец предлагаше изглед към цял Париж: Айфеловата кула, „Нотр Дам“ и копринената серпентина на река Сена.

Алекс забеляза заплененото изражение на Аврора.

— C’est jolie, n’est-ce-pas?

Аврора нямаше представа какво й говори, но подразбра, защото знаеше, че фамилията на Анджелина Джоли означава „красив“.

— Да… très. Много…

—_ A bientôt!_ — сбогува ce Паскал с Алекс и той си тръгна. После се обърна към Аврора и заяви: — Ще трябва да се постараеш малко повече. Няма нищо по-ужасно от американка, която не си прави труда да научи езика.

Момичето влезе в кухнята и отвори хладилника, който беше голям колкото цяла стая, заредена с хранителни продукти, рафт с шампанско „Вьов Клико“ и малки бурканчета с корнишони и хайвер.

— Родителите ми ще очакват от теб да говориш поне сносен френски.

Аврора се притесняваше от срещата със страховитата двойка Деверо. Изобщо нямаше да се учуди, ако в момента си лафеха с президента. (Франция имаше ли президент? Или… премиер? Нямаше представа.)

— Уи… но… сий ву плее… — занарежда тя с ужасен акцент.

— Случайно аз да съм се появила в Англия, без да разбирам думичка от езика ви? — Паскал грабна две чаши и отвори втората за днес бутилка шампанско. — Това е проява на неуважение.

— Може и така да е.

— Дано наваксаш. — Паскал запали цигара. — Пуши ли ти се?

Покани я в една от стаите за гости — бонбонено розови покои с позлатени канделабри и кралско легло с четири колони, както си му е редът. Родителите й я бяха водили на екскурзия в Париж по време на едно от европейските им турнета преди много години, но през по-голямата част от престоя Аврора се беше окупирала в хотелската стая, нагъвайки френски чипс и зяпайки Ем Ти Ви. Том и Шерилин бяха прекарали цялата почивка в препирни, сякаш и двамата не можеха да се помирят с идеята, че ще трябва да издържат толкова време заедно. Единственият й хубав спомен от цялата екскурзия беше посещението в „Юродисни“ през последния уикенд. Естествено, майка й не беше благоволила да ги придружи.