Изумителният Морис и неговите образовани гризачи [bg]

— Какво имаш предвид, да мисля? — избоботи Свинскибут.

— Аз… сър, мисля, че трябва да прекратим това — настоя Праскови, нервно кланяйки глава.

— О, и ти мислиш, така ли! — заяде се Свинскибут. — Напоследък всички мислят. Аз мисля, че доста се прекалява с това мислене, ето какво мисля аз. По мое време не сме си и помисляли за мислене. Доникъде нямаше да стигнем, ако първо мислехме.

Той също се втренчи в Морис. Свинскибут не харесваше котарака. Той не харесваше повечето неща, които се случиха след Промяната. Всъщност Морис се чудеше докога Свинскибут щеше да остане главатар. Той не обичаше да мисли. Принадлежеше на времето, когато водачът на плъховете трябваше да е просто едър и необуздан. Сега светът се движеше твърде бързо за него, което го ядосваше.

Сега беше по-скоро подтикван, отколкото водещ.

— Аз… Опасна Тиква, сър, смята, че трябва да мислим за установяване, сър — не се отказа Праскови.

Морис се смръщи. Свинскибут нямаше да се вслуша в Праскови и тя го знаеше, но Опасна Тиква беше онова, което плъховете имаха за най-близо до магьосник, и дори големите плъхове го слушаха.

— Мислех, че ще се качим на някоя лодка и ще открием нейде си остров — каза Свинскибут. — Таман за плъхове са това, лодките — добави той с одобрение. После продължи с леко нервен и малко раздразнен тон към Опасна Тиква:

— И народът ми вика, че тия пари ни трябват, понеже сега, като го можем всичкото това мислене, трябва да бъдем еф… ефич…

— Етични, сър — обади се Опасна Тиква.

— Което ми звучи неплъхски. Не че мнението ми се брои за нещо, както личи — озъби се Свинскибут.

— Имаме достатъчно пари, сър — каза Праскови. — Вече имаме много пари. Имаме много пари, нали, Морис?

Не звучеше като въпрос, а по-скоро като обвинение.

— Ами, като казваш много… — започна Морис.

— И всъщност имаме повече пари, отколкото мислехме — прекъсна го Праскови със същия тон. Беше много вежлива, но просто не спираше и задаваше все погрешните въпроси. Погрешен въпрос за Морис беше всеки, който не желаеше да му задават. Праскови отново се прокашля.

— Казвам, че имаме повече пари, Морис, понеже ти ни обясни, че паричките, които наричат „златни монети“, блестели като луната, а „сребърните монети“ светели като слънцето и че ти ще задържиш всичките сребърни монети. Всъщност, Морис, е точно обратното. Сребърните монети блестят като луната.

През ума на Морис мина една доста груба дума на котешки език, който е много богат на такива. „Какъв е смисълът на образованието — помисли си, — щом хората ще го ползват?“