Изумителният Морис и неговите образовани гризачи [bg]

— Какво странно има в плъховете?

— Някои от тях имат доста особени опашки.

Момчето обходи с поглед площада. Опашката за хляб бе все така дълга и това го притесни. Както и парата. Тя изригваше на малки облачета изпод решетките и капаците на каналите от всички страни, като че ли целият град бе построен върху котел. Освен това изпитваше смътното чувство, че някой го наблюдава.

— Мисля, че трябва да намерим плъховете и да се махаме — сподели то.

— А, не, това място лъха на възможности — заяви котаракът. — Нещо се мъти, а когато нещо се мъти, значи някой се замогва, а когато някой се замогва, не виждам защо това да не съм а… ние.

— Да, ама нали не щем онези да убият Опасна Тиква и другите!

— Няма да ги хванат — каза Морис. — Ония типове няма да спечелят приз за остър ум. Дори Свинскибут може да ги надхитри, бих казал. А на Опасна Тиква мозъкът му изтича през ушите.

— Вярно ли?

— Е, де, е, де — ухили се Морис, който по принцип казваше на хората онова, което искаха да чуят. — Имам предвид, че нашите плъхове могат да мислят по-добре от повечето хора, схвана ли? Помниш ли, когато в Скрот Сардини падна в оня казан и изплю ягодка в лицето на старицата, дето повдигна капака? Ха, дори обикновен плъх може да надхитри човека. Хората си мислят, че само защото са по-големи, са по-умни… чакай, тихо, някой ни гледа…

Един мъж, понесъл кофа, се бе спрял на излизане от Плъхкома и зяпаше Морис с доста голям интерес. Вдигна поглед към момчето и каза:

— Добър мишкар е, нали? Бас ловя, че е, такъв голям котарак! Твой ли е, момче?

— Кажи «да» — прошепна Морис.

— Нещо такова, да — смотолеви момчето и взе Морис в ръце.

— Давам ти пет долара за него.

— Искай десет — изсъска Морис.

— Не се продава — заяви момчето.

— Идиот! — изръмжа Морис.

— Седем долара тогава — настоя мъжът. — Виж, ето какво ще направим… четири хляба, как ти се струва?“

— Това е глупаво. Един хляб не струва повече от двайсет пенса — сви рамене момчето.

Мъжът му хвърли особен поглед.

— Нов си тук, нали? Имаш много пари, а?

— Достатъчно — отвърна то.

— Така ли смяташ? Няма да ти помогнат много, тъй или иначе. Гледай сега, четири хляба и кифла, повече от това не виждам накъде. За десет хляба мога да си взема териер, а те са луди по плъховете… не? Е, като огладнееш, ще го дадеш за половин обезмаслена1 филийка хляб и ще си доволен, вярвай ми.

Той си тръгна. Морис се изскубна от ръцете на момчето и леко се приземи на калдъръма.

— Честно, само да владеех вентрилоквизъм, щяхме да направим състояние — измърмори той.

— Вентрилоквизъм? — момчето бе вперило очи в отдалечаващия се мъж.

— Това е ти да си отваряш и затваряш устата, а аз да говоря — натякна Морис. — Защо не ме продаде? За десет минути щях да съм се върнал! Чух за някакъв, дето направил състояние от продажба на гълъби-домошари, а имал само един!