Изумителният Морис и неговите образовани гризачи [bg]

ТЪРСЯТ СЕ МЪРТВИ ПЛЪХОВЕ!

50 ПЕНСА НА ОПАШКА!

ЗАПИСВАНЕ ПРИ: ПЛЪХОЛОВЦИТЕ

В: ПЛЪХКОМА

Хлапето се беше втренчило в нея.

— Май тук наистина искат да се отърват от плъховете си — жизнено подхвърли Морис.

— Никога не са предлагали по половин долар на опашка! — възкликна момчето.

— Казах ти, че това ще е големият ни удар — продължи котаракът. — Ще седим върху купчина злато, преди да е свършила седмицата!

— Какво е плъхком? — смръщи се момчето. — Не може да е клуб за плъхове, нали? И защо всички те зяпат?

— Ми хубавец съм си — отвърна Морис. Въпреки това беше малко странно. Хората се побутваха и го сочеха.

— Ще речеш, че не са виждали котка досега — промърмори той, вперил поглед в голямата сграда отсреща. Беше масивна, квадратна постройка, обградена от хора, с надпис: ПЛЪХКОМ. — Плъхком е просто тукашната дума за… нещо като комитет, общински съвет — преведе той. — Няма нищо общо с плъховете, макар че идеята си я бива.

— Бая думи знаеш, Морис — възхити се момчето.

— Понякога сам си се изумявам — потвърди той.

Опашка от хора се извиваше пред една огромна отворена врата. Други, които очевидно бяха свършили онова, заради което набъбваше опашката, излизаха от странична врата по един-двама. Всички носеха самуни хляб.

— Да се наредим и ние? — предложи момчето.

— Не бих казал, че е уместно — внимателно отвърна Морис.

— Защо не?

— Виждаш ли онези мъжаги на входа? Приличат на стражи. Имат големи палки. И всички им показват някакви листове на влизане. Това хич не ми харесва — сподели Морис. — Намирисва ми на правителство.

— Не сме сторили нищо лошо — възрази момчето. — Така де, не и тук.

— Човек никога не знае с тия правителства. Просто стой тук и мирувай, хлапе. Аз ще хвърля един поглед наоколо.

Хората наистина се заглеждаха в Морис, който тръгна към сградата, но, изглежда, в този град, нападнат от плъхове, котките бяха доста уважавани. Един човек се опита да го хване, но загуби интерес, когато той се извърна и го одра по ръката.

Опашката се виеше навътре в голяма зала и покрай една дълга импровизирана маса. Там всеки показваше листа си на две жени пред голяма палета хляб и получаваше по няколко самуна. После минаваше през един човек с щайга наденици, от които му се полагаше доста по-малка дажба.

Наблюдавайки всичко това и периодично подвиквайки на хората, раздаващи храната, там стоеше и кметът. Морис го позна на секундата, понеже носеше златно огърлие на врата си. Откакто работеше с плъхове, се беше нагледал на кметове. Този обаче беше по-различен. Беше по-дребен, доста по-угрижен и имаше плешивина, която се бе опитал да прикрие с три кичура коса. Беше и доста по-слаб от останалите кметове, които бе виждал. Не изглеждаше като да е бил избиран по килограми.