![Изумителният Морис и неговите образовани гризачи [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/3/3/izumitelniyat-moris-i-negovite-obrazovani-grizachi-bg-download.jpg)
Изумителният Морис и неговите образовани гризачи [bg]
- Автор: Пратчетт Теренс Дэвид Джон
- Серия: Светът на диска #28
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Год: Вузев
- ISBN: 954-422-089-5
- Переводчик: Катя Анчева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Изумителният Морис и неговите образовани гризачи [bg]». Краткое содержание книги:
„И така… храната е кът — помисли си Морис. — Налага им се да я разпределят. Явно спешно им трябва свирач. Какъв късмет, че пристигаме тъкмо навреме…“
Той излезе, този път с доста по-голяма скорост, тъй като осъзна, че някой свири на цафара. Оказа се, както се опасяваше, хлапето. Беше сложило шапка на земята пред себе си и дори беше събрало няколко монети. Опашката се бе огънала към него, за да го чува по-добре, а едно-две дечица дори танцуваха.
Морис беше специалист само по котешките серенади, чиято същност бе да стоиш на два сантиметра от другите котки и да им крещиш, докато се предадат.
Човешката музика му се струваше слаба и размита. Но хората тактуваха с крака, щом чуеха свирнята на момчето. Лицата им се разведряваха. Морис изчака хлапето да довърши песента. Докато насъбралите се ръкопляскаха, той се промъкна зад него, отърка се в краката му и изсъска:
— Браво, умнико! Нали щяхме да сме незабележими! Хайде, обирай си крушите. Е, вземи и парите!
Той тръгна напред през площада, но спря толкова внезапно, че момчето едва не го стъпка.
— Опа, ей ти на още правителство — обяви той. — Ама ние знаем тия какви са, нали?…
Момчето знаеше. Бяха ловци на плъхове, двама на брой. Дори тук те носеха дългите прашни наметала и омачканите черновърхи шапки на своята професия. И двамата бяха метнали на рамо по един прът, от който висяха различни капани.
През другото рамо бяха провесили по една голяма торба, от онези, в които наистина не ти се ще да погледнеш. И всеки водеше по един териер на каишка. Бяха кльощави, настървени кучета и оголиха зъби срещу Морис, докато го подминаваха, влачени от стопаните си.
С приближаването на мъжете хората живнаха и започнаха да ръкопляскат, когато те бръкнаха в чантите си и извадиха по няколко шепи от нещо, което Морис оприличи на черни върви.
— Днеска двеста! — провикна се единият от плъхоловците.
Териерът се метна към Морис, опъвайки неистово каишката си. Котаракът не помръдна. Може би само глуповидното момче го чу да изрича с приглушен глас:
— Изчезни, помияр! Лошо куче!
Физиономията на териера се изкриви в ужасно изтормозеното изражение на куче, което се опитва да осмисли две неща едновременно. То знаеше, че котките не би трябвало да говорят, а тази котка току-що бе проговорила. Беше мъчителен проблем. То седна смутено и зави.
Морис започна да се ближе. Това беше смъртна обида.
Плъхоловецът, раздразнен от овчедушната му проява, дръпна кучето настрана.
И изпусна няколко черни върви.
— Опашки на плъхове! — втрещи се момчето. — Тук със сигурност имат проблем!
— По-голям, отколкото си мислиш — додаде Морис, вперил поглед в купчината опашки. — Вземи ги, когато никой не гледа, а?
Момчето изчака хората да отвърнат погледи и се пресегна. Тъкмо да докосне кълбото опашки и един голям, лъскав черен ботуш тежко стъпи върху тях.
— Виж сега, не е желателно да ги пипаш, младежо — чу глас над себе си. — От плъховете, нали знаеш, може да хванеш чума. От нея краката ти експлодират.
Беше един от плъхоловците. Той се ухили широко на момчето, но в усмивката му нямаше нищо весело. Лъхаше на бира.
— Вярно е, малкия, а после мозъкът ти изтича през носа — обади се другият плъхоловец, дошъл зад гърба на момчето. — Няма да посмееш да се изсекнеш, ако пипнеш чумата.
— Както обикновено, съдружникът ми, тикна пръст право в десетката, младежо — каза първият плъхоловец, издишайки още бирени пари в лицето на момчето.
— Което е повече от онова, които ще можеш да правиш, малкия — продължи Плъхоловец 2, — щото като гепиш чумата, пръстите ти стават целите…
— Вашите крака не са експлодирали — прекъсна го момчето. Морис изстена. „Хич не е добра идея да бъдеш груб пред миризмата на бира. Но плъхоловците бяха на етапа, в който (противно на всякаква логика) смятаха, че са забавни.
— О, много умно, младежо, но това е така, понеже урок първи в Гилдията на плъхоловците не допуска краката ти да експлодират — каза Плъхоловец 1.