Аз преди теб

- Зареждане на щандове нощем? — Вече бях идвала достатъчно пъти и бях усвоила терминологията.

- Само че има списък с чакащи. Работата се предпочи-та от родителите, защото могат да прибират децата си от

училище

в екрана.- Май остана само санитарка.

- Да бърша задниците на старци.

- Ако не си в списъка с безработните, да. Известно време мълчахме. Зяпах към входа, където

стояха двама едри охранители. Питах се дали и те бяха получили работата си от Бюрото по труда.

- Не ме бива да се грижа за стари хора, Саид. Дядо живее вкъщи, откакто получи инсулт, и знам, че не ме бива.

- Хм. Значи, имаш някакъв опит все пак.

- Не, не. Само мама се грижи за него.

- Тя търси ли си работа?

- Много смешно.

- Не се шегувам.

- И да ме остави аз да се грижа за дядо? Не, благодаря. Впрочем сигурна съм, че и той ще каже същото. Нямаш ли

нещо в някое кафене?

- Кафенетата в нашия град се броят на пръсти, Луиза Какво ще кажеш да опитаме в „Кентъки Фрайд Чикън”?

Може пък да ти хареса.

- Защото ще получа много по-голямо удовлетворение, като предлагам двоен сандвич вместо единичен? Не, зарежи.

- Тогава трябва да търсим извън града.

- Междуградските автобуси са само четири.Известно ти е. Проверих туристическия автобус, както предложи,но последният курс е в пет следобед. Освен това е двойно по-скъп от обикновения.

Саид се облегна назад в стола.

- Ти си млад и здрав човек, Луиза, и бих искал да из-тъкна, че за да продължиш да получаваш помощи, трябва

да…

- …покажа, че се опитвам да си намеря работа. Известно ми е.

Как можех да обясня на този човек колко искам да работя? Дали имаше и най-слаба представа колко ми липсва старата работа? Доскоро за мен „безработица” беше само дума, нешо, което споменаваха по новините във връзка с корабостроителници или автомобилни заводи. Никога не си бях представяла, че работата може да ти липсва, както ти липсва крайник, и че мислите ти постоянно ще са заети с това. Не знаех, че наред с неизбежния страх за парите и бъдещето, безработицата те кара да се чувстваш неадекватен и безполезен. Че ти е по-трудно да ставаш сутрин, отколкото когато те стряска звънът на часовника. Че ше ти липсват хората, с които си работил, колкото и да сте били различни. Че ще се улавяш как се оглеждаш за познати лица, докато вървиш по главната улица. Първия път, когато видях Глухарчето да се шляе безцелно край витрините на магазините, също като мен, едва се сдържах да не ида да я прегърна.

Гласът на Саид прекъсна размишленията ми:

- Хм. От това може да излезе нещо. Опитах се да надзърна в екрана.

- Ей сега дойде. Преди минута. Място за санитарка.

- Казах ти, че не ме бива с…

- Не е за стари хора. Това е… в частен дом. Да помагаш вкъщи, няма и три километра от твоя адрес. Грижи и компания за мъж с увреждане. Можеш ли да шофираш?

- Да. Ще трябва ли обаче да му бърша и…

- Доколкото разбирам, не се изисква бърсане на задници. - Той впери очи в екрана. -Човекът е… напълно неподвижен. Има нужда някой да го храни и да се грижи за него през деня. В тая работа обикновено трябва да ги извеждаш, когато искат да идат някъде, и да им помагаш с разни Дребни неща, които не могат да вършат сами. Охо! Парите са добри. Доста повече от минимална заплата.