Аз преди теб
- Автор: Мойс Джоджо
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Аз преди теб». Краткое содержание книги:
Всичко, което каза, дори начинът по който произнася-ше думите, подсказваше че ме смята за кръгла глупачка.
- Разбирам. - Понечих да си взема чантата.
- Значи приемате работата?
Това беше толкова неочаквано, та отначало реших, че не съм я чула правилно.
- Моля?
- Добре е да започнете колкото е възможно по-скоро. Плащането е на седмица.
- Моля? - Добре е да започнете колкото е възможно по-скоро.Плащането е на седмица.- За миг онемях.
- Значи предпочитате мен пред… - подех смаяно.
- Работният ви ден ще е доста продължителен - от осем сутринта до пет следобед, понякога и по-късно. Няма специално време за обедна почивка, но докато Нейтън, квалифицираният болногледач, за когото ви споменах, изпълнява обичайните процедури, ще имате на разположение половин час.
- И от мен няма да се изискват…медицински грижи?
- Уил получава възможно най-доброто медицинско обслужване. Нуждаем се единствено от човек,който е
жизнерадостен… и с ведър дух.Животът на сина ми …никак не е лек и е добре да има някой, който да го окуражава и да…
- Тя замълча и се загледа в една точка отвъд френските прозорци.Накрая се извърна към мен и рече: - Да кажем,
че за нас психическото му здраве е не по-малко важно от
физическото. Разбирате ли?
- Така мисля. Трябва ли… да нося униформа? - Не. В никакъв случай. - Тя погледна към краката ми. - Но може би е добре да се обличате…малко по-скромно.
Аз също сведох очи - сакото ми се беше поизместило и разкриваше значителна част от голото ми бедро.
- Това… Съжалявам. Полата се разпори. Не е моя. Ала госпожа Трейнър сякаш не ме чу.
- Ще ви обясня какво трябва да правите, когато започнете. В момента с Уил се общува трудно, госпожице Кларк. За тази работа е необходимо по-скоро отношение, отколкото професионални умения… доколкото ги имате. Така… значи ще се видим утре?
- Утре? Няма ли… не желаете ли да ме представите на
сина си?
- Днес Уил не се чувства много добре. Ще започнем
утре.
Осъзнах, че госпожа Трейнър вече е готова да ме изпрати, и се изправих.
- Да - промърморих и се увих в сакото на мама. - Ъъъ. Благодаря ви. Ще се видим утре в осем.
Мама сипваше картофи в чинията на татко. Сложи му два, той обаче посегна към купата за още. Тя го спря и върна картофите обратно, а когато той посегна отново, го плесна по кокалчетата с лъжицата за сервиране. Около малката маса седяха родителите ми, сестра ми и Томас, дядо и Патрик, който в сряда винаги идваше на вечеря.
- Тате - обърна се мама към дядо, - искаш ли някой да
ти нареже месото? Трина, ще нарежеш ли месото на дядо
си?
Трина се наведе през масата и с ловки движения се зае да накъсва парчетата в чинията на дядо. Вече бе направила същото за Томас.
- Е, Лу, разказвай - колко зле е тоя човек?
- Сигурно доста, щом искат нашата дъщеря да се грижи за него - изкикоти се татко.
Телевизорът зад гърба ми работеше, за да могат татко и Патрик да гледат футболния мач. От време на време заничаха край мен към екрана и замръзваха с храна в устата.
щом някой направеше добър пас или стреляше покрай вратата.- Според мен това е страхотна възможност.Ще работи в една от големите къщи.За добро семейство.Изискани ли са, миличка?
На нашата улица “изискани” означаваше хора,в чието семейство няма регистрирани за хулиганство.- Предполагам.- Е, добре ли се справи пред техни височества?- подсмихна се татко.
- Успя ли да го видиш? - Трина се пресегна, за да по-пречи на Томас да бутне сока си с лакът. - Инвалида? Как изглежда?
— Ще го видя утре.
- Звучи ми странно.Да седиш с него по цял ден, всеки ден. Девет часа. Ще си с него повече, отколкото с Патрик.
- Няма да е трудно - отвърнах.
Патрик, седнал в другия край на масата, се престори,че не ме е чул.
- Е, поне няма опасност от сексуален тормоз -пошегува се татко.
- Бърнард! — смъмри го мама.
- Само казвам каквото си мисли всеки. Май не можеш да искаш по-добър шеф за приятелката си, а, Патрик?
Патрик го удостои с усмивка. Беше зает да отбива опи-тите на мама да му сипе още картофи. Този месец бе на диета без въглехидрати, готвеше се за маратона в началото на март.
- Може да се наложи да учиш езика на глухонемите. Тъй де, щом човекът не говори, как иначе ще разбираш какво иска? - Тя не ми каза, че не говори, мамо. - Всъшност не можех да си спомня какво беше казала госпожа Трейнър. Още бях донякъде в шок, че съм получила работата.
- Може би говори с помощта на някое устройство.Като
оня, учения. От „Семейство Симпсън”.