Аз преди теб
- Автор: Мойс Джоджо
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Аз преди теб». Краткое содержание книги:
неделния си обяд.
- Няма ли да ми помогнеш да намерим тая проклета ръка? От половин час я търся, закъснявам за работа.
- Нощна смяна ли си?
- Аха. Вече е пет и половина. Хвърлих поглед към часовника.
- Не е. Четири и половина е. - Татко измъкна ръка изпод възглавниците и погледна
часовника си.
- Защо си подранила?
Поклатих леко глава, сякаш не бях чула въпроса, и влязох в кухнята.
Дядо седеше в стола си до кухненския прозорец, забил поглед в някакво судоку. Сестрата от поликлиниката ни беше казала, че е добре за концентрацията му, помагало му да се съсредоточи след инсулта. Май само аз забелязвах, че попълва квадратчетата с първата цифра, която му дойде
наум.
- Здрасти, дядо.
Той вдигна очи и се усмихна.
- Искаш ли чаша чай? Поклати глава и размърда устни.
- Безалкохолно?
Кимна.
Отворих вратата на хладилника.
- Няма ябълков сок. — После се сетих, че ябълковият сок е твърде скъп. - Лимонада?
Той поклати глава.
- Вода?
Дядо кимна и докато му подавах чашата, промърмори
нещо, което би могло да мине за „благодаря”.
Мама влезе в стаята, понесла огромна кошница с идеално сгънато пране.
- Твои ли са? - размаха чифт чорапи.
- Май са на Трина.
- И аз така си помислих. Странен цвят. Сигурно съм ги изпрала със синята пижама на дядо ти. Рано си се върнала. Ще ходиш ли някъде?
- Не. - Напълних чаша вода от чешмата и я изпих.
- Патрик ще идва ли довечера? Звънна преди малко. Да не си си изключила мобилния?
- Аха.
- Каза, че щял да направи резервация за почивката ви. Баща ти казва, че видял нещо по телевизията. Какво си бяхте харесали? Ипсос? Калипсо?
- Скиатос.
- Точно така. Трябва много да внимавате с хотела. Може да го проверите и по интернет. Двамата с дядо ти гледали нещо в обедните новини. Изглежда, доста строят там - и половината били от тези, как ги наричаха, бюджет-ни хотели,- та трябва добре да го проучите.Татко, искаш ли чай?Лу предложи ли ти вече?
- Тя включи електричес-кия чайник и чак тогава ме погледна.Изглежда,най-сетне бе забелязала, че не казвам нищо. - Добре ли си скъпа? Виждаш ми се бледа.
Протегна ръка и я сложи на челото ми, сякаш бях дете а не на двайсет и шест години.
- Почивката май ще ни се размине. Ръката на мама замръзна. Изгледа ме проницателно,
сякаш ме изследваше е рентгенови лъчи. Помнех този поглед от детинство.
- Да не сте се скарали с Патрик?
- Мамо, аз…
- Знам, че не е моя работа. Но сте гаджета отдавна. Нормално е да има и такива моменти. Понякога и ние с баща ти…
- Изгубих си работата.
Думите увиснаха в тишината и продължиха да се реят из стаята дълго след като бяха изречени.
- Какво?
- Франк затваря кафенето. От утре. - Протегнах ръка с навлажнения плик, който в шока си бях стискала по целия път - в автобуса и 180-те крачки от спирката до къши. Това е заплатата ми за три месеца напред.
Денят бе започнал както обикновено.Всички мои поз- нати мразят сутрините в понеделник, но не и аз.Харесваше ми да пристигам рано в „Кифличката” ,да включвам голе-мия чайник, да внасям касите с мляко и хляб от задния двор
и да си бъбря с Франк, докато се приготвяме да отворим.Харесваше ми душната топлина в заведението, напоена
с мириса на бекон, струите свеж въздух,нахлуващи при
отварянето на вратата, жуженето на разговорите, а когато бе тихо - приглушената музика от радиото на Франк, което свиреше сякаш на себе си в ъгъла. Не беше от модерните заведения. Стените му бяха осеяни със снимки от замъка на хълма, масите още имаха пластмасово покритие, а менюто не бе помръднало, откакто бях започнала работа, като изключим няколко промени във видовете шоколад и добавянето на шоколадови кексчета към асортимента от кифлички с глазура.
Но най-много харесвах клиентите. Харесвах Кев и Ан-джело, водопроводчиците, които идваха почти всяка сутрин и се шегуваха с Франк за произхода на месото. Харесвах жената с прякор Глухарчето - заради бухналата й бяла коса, -която си поръчваше яйце и пържени картофи от понеделник до четвъртък и четеше безплатните вестници, докато изпие двете си чаши чай. Всеки път гледах да я заговоря. Сигурно това беше единственият разговор на старата дама за целия ден.
Харесваха ми туристите, които се отбиваха на път към замъка и на връщане от него, шумните ученици, които идваха след училище, постоянните клиенти от офисите оттатък улицата, Нина и Чери, фризьорките, които можеха да ти кажат калориите на целия асортимент в „Кифличка-та”. Не ме дразнеха дори неприятните клиенти, като червенокосата собственичка на магазина за играчки, която се заяждаше за рестото поне веднъж седмично.