Аз преди теб
- Автор: Мойс Джоджо
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Аз преди теб». Краткое содержание книги:
- Може и така да се каже. Има различни степени, но в този случай говорим за пълно обездвижване на краката и съвсем слабо използване на ръцете. Това притеснява ли
ви?
- Със сигурност не толкова, колкото притеснява него. - Усмихнах се плахо, но лицето на госпожа Трейнър остана безизразно. - Съжалявам, не исках да…
- Можете ли да шофирате, госпожице Кларк?
- Да.
- Талонът ви чист ли е?
Кимнах.
Камила Трейнър отбеляза нещо в списъка си.
Полата продължаваше да се цепи. Виждах как бримката пълзи неумолимо нагоре по бедрото. С тази скорост, когато се изправех, щях да приличам на шоугърла от Лас
Вегас.
- Добре ли сте? - Госпожа Трейнър се бе вторачила в мен.
- Малко ми е топло. Нали може да си сваля сакото? -Изхлузих се от него, преди тя да успее да каже нещо, и го вързах около талията си, за да скрия цепката на полата. -Изглежда, съм се поразгорещила - промърморих и й се усмихнах. - Докато идвах насам, искам да кажа.
Последва кратка пауза, след което госпожа Трейнър се върна към папката си .
- На колко години сте?
- Двайсет и шест.
- И сте били на предишната си работа шест години?
- Да. Казаха, че ще ви изпратят копие от препоръката
ми.
- Хммм…- Госпожа Трейнър я извади и примижа. - Предишния ви работодател твърди, че сте “мила, общителна и жизнерадостна.”
- Ами, платих му.
Отново никаква реакция.
По дяволите, помислих си
Сякаш ме изучаваха.При това доста безцеремонно. Изведнъж блузата на майка ми с нейните проблясващи на бледата светлина синтетични нишки ми се стори евтина.По-добре да си бях облякла един обикновен панталон и семпла блуза. Всичко друго, само не и тоя костюм.
- И защо сте напуснали работата си, щом толкова много ви ценят? - Франк… собственикът… продаде кафенето. Онова в другия край на замъка, „Кифличка с масло”. Не съм иска-ла да напускам.
Госпожа Трейнър кимна. Може би смяташе коментара излишен, а може би и тя самата предпочиташе да съм на старата си работа.
- Какво точно искате от живота?
- Моля?
- Мислите ли да правите кариера? Ще използвате ли тази работа като стъпало към нещо друго? Имате ли мечти за определена професия?
Погледнах я смаяно.
Това някаква уловка ли беше?
- Ами… не съм мислила толкова надалеч.Откакто изгубих работата си, просто…-Преглътнах.- Просто искам пак да работя. Обяснението ми беше жалко.Кой идва на интервю, без да знае какво иска? Изразът на лицето на госпожа Трейнър говореше, че и тя си е помислила същото.
Жената остави химикалката си.
- Така… кажете ми, госпожице Кларк, защо да предпо-чета вас, вместо, да речем, предишната кандидатка, която
има няколкогодишен опит с хора с увреждания
Погледнах я в очите
28
- Хммм… честно? Не знам. - Думите ми бяха посрещнати с мълчание, затова добавих: - Това ще решите вие.
— Не можете ли да ми дадете поне една причина да се
спра на вас?
Изведнъж пред мен изплува лицето на мама. Не можех да понеса мисълта да се прибера у дома със съсипан костюм и провалено интервю. А за тази работа плащаха повече от девет лири на час.
Поизправих се на стола.
— Ами… аз уча бързо, никога не боледувам, живея наблизо - от другата страна на замъка - и съм по-силна, отколкото изглеждам… Може би достатъчно силна, за да ви помагам в грижите за вашия съпруг.
— Съпруга ми? Не се налага да се грижите за моя съпруг. Става въпрос за сина ми.
- Сина ви? - Примнгнах. - О! Не се боя от тежка работа. Умея да общувам с всякакви хора и… и правя хубав чай. - Не спирах да говоря. Мисълта, че става дума за сина й. ме обърка. - Според баща ми това не е кой знае каква препоръка. Но смея да твърдя, че едва ли има нещо, което не би могло да се оправи с чаша хубав чай…
В начина, по който госпожа Трейнър ме наблюдаваше, имаше нещо странно.
— Съжалявам - промърморих, когато осъзнах какво съм
казала. - Нямах предвид, че… параплегията… квадрипле-
гията… състоянието на сина ви… може да се оправи с чаша чай.
- Трябва да ви предупредя, госпожице Кларк, че мястото не е постоянно. Ще е максимум за шест месеца. Затова и заплатата е по-висока. Искаме да привлечем подходящия човек.
- Повярвайте ми, ако сте работили във фабрика за обработка на пилета, всяка друга работа ще ви се види привлекателна. — О, млъкни, Луиза! Прехапах устни.
Но госпожа Трейнър сякаш не ме чу. Затвори папката
си.
-Синът ми — Уил, пострада при пътна злополука преди
две години. Нуждае се от грижи двайсет и четири часа в денонощието, повечето от тях са поети от квалифициран болногледач. От помощника му се очаква да е тук през деня, да прави компания на сина ми, да го храни, да свърш-ва по нещо в къщата и да внимава да не се нарани. - Ками-ла Трейнър впери поглед в скута си. - За Уил е много важно човекът до него да е наясно с тази отговорност.