Аз преди теб
- Автор: Мойс Джоджо
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Аз преди теб». Краткое содержание книги:
Прекарах деня у дома, опитвайки се да бъда полезна. Още след първия час усетих, че започвам да лазя по нер-вите на майка си. Мама и дядо си имаха установен ритъм и само им се пречках. Татко спеше, понеже тоя месец работеше нощна смяна, и не биваше да го безпокоим. Раз-требих стаята си, седнах и погледах телевизия с намалена сила на звука, а когато от време на време си спомнях зашо съм вкъщи, за миг усещах остра болка в гърдите.
- Не те очаквах.
- Омръзна ми да седя вкъщи. Помислих си, че можем
да идем някъде.
Той ми хвърли кос поглед. Лицето му блестеше от пот.
- Гледай по-скоро да си намериш работа, рожбо.
- Не са минали и двайсет и четири часа, откакто изгубих моята. Нямам ли право поне малко да се разкисна?
- Не го вземай толкова навътре. И бездруго нямаше да работиш на това място вечно. Нали искаш да вървиш нап-ред и нагоре. - Преди две години Патрик бе обявен за най-добрия млад предприемач на годината в Сторфолд и още
Оттогава се беше
не бе дошъл на себе си от признанието.Отогава се беше сдобил с бизнес партньор - Джинджър Пийт, и двамата работеха като персонални фитнес инструктори - покрива-ха район от шейсет километра и имаха два регистрирани вана с логото на фирмата. В офиса им беше окачено бяло дебе-ло табло, където Патрик записваше очаквания оборот с дебели черни маркери, като постоянно преправяше цифрите,
докато не го удовлетворят. Аз обаче изобщо не бях сигурна дали имат реално покритие. - Едно уволнение може да промени живота на човек, Лу. - Той хвърли поглед към часовника си, за да види за колко време е направил обиколката. - Какво искаш да правиш? Можеш да изкараш някой курс. Сигурен съм, че има помощи за хора като теб.
- Хора като мен?
- Хора, които търсят нови възможности. Ти с какво искаш да се занимаваш? Може да станеш козметичка. Доста си хубавичка. - Смушка ме с лакът, докато тичахме, сякаш трябваше да съм му благодарна за комплимента.
- Знаеш я моята козметика. Сапун, вода, нищо специално.
Патрик, изглежда, започваше да се отегчава. Аз изоставах. Мразех да тичам. Мразех и Патрик, задето не забавя темпото.
- Какво ще кажеш за… продавачка? Секретарка? Брокер на недвижими имоти? Не знам… все трябва да има нещо, което би могла да правиш.
Но нямаше. Харесвах работата си в кафенето. Харесваше ми да знам всичко за „Кифличката” и да слушам за живота на хората, които идваха в заведението. Там се чувствах добре.
- Не можеш да се мотаеш безкрайно, рожбо. Ще ти мине. Най-добрите предприемачи са започнали от нулата. Джефри Арчър. Ричард Брансън.-Той ме потупа по ръката да не изоставам.
- Съмнявам се, че Джефри Арчър е приготвял препечени филийки. - Бях се задъхала. И сутиенът ми не беше подходящ за случая. Забавих ход и подпрях ръце на коленете си.
Той извърна глава и затича заднешком, гласът му се разнесе в неподвижния хладен въздух:
- Може и да е приготвял… Просто ти давам пример. Утре ще мислиш по друг начин. Облечи си някой приличен костюм и иди в Бюрото по труда. Или - ако искаш - ела да
работиш с нас, аз ще те науча.Знаеш,че в тоя бизнес има
хляб. И не се безпокой за почивката.Аз ще платя. Усмихнах му се.
Той ми изпрати въздушна целувка и гласът му отекна в празния стадион:
- Ще ми върнеш парите, когато си стъпиш на краката.
Подадох първата си молба за помощ като безработна. Минах през 45-минутно интервю, а после и през — интервю наред с двайсетина изхвърлени като мен мъже и жени. Половината изглеждаха леко стреснати, както подозирах, че изглеждам и аз, а останалите имаха празните, безлични лица на хора, които са били тук много пъти. Облякла се бях с дрехи, които баща ми наричаше „цивилни”.
В резултат на тия усилия за кратко работих нощна смяна във фабрика за обработка на пилета (после седмици наред сънувах кошмари) и два дни ходих на курс за консултанти по еленергията за домакинствата. Бързо осъзнах, че всъщност ме обучават да омайвам старци да си сменят енергийния доставчик, и заявих на Саид, моя личен „съветник”, че това не е за мен. Той настоя да продължа да избирам, затова отбелязах някои от предлаганите позиции, но тогава той се умълча и предложи да опитаме (винаги казваше „ние”, макар да беше очевидно, че единият от
си има работа) нещо друго.
Изкарах две седмици във верига за бързо хранене.Ра-
ботното време беше наред, можех да преглътна факта,че униформата наелектризира косата ми, но ми беше невъзможно да спазвам сценария с “подходящите отговори” и тъпите въпроси от рода на “Какво мога да направя за вас днес” и “Желаете ли към това и голяма порция пържени картофки?”.Освободиха ме, след като едно от момичетата на поничките ме хвана да обсъждам достойнствата на без-