Аз преди теб
- Автор: Мойс Джоджо
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Аз преди теб». Краткое содержание книги:
Наблюдавах началото и края на познанства, зародили се на масите в заведението, гледах как се прехвърлят децата между разведените родители, виждах облекчението на клиентите, които не обичаха да готвят, тайното удоволствие на пенсионерите от топлата храна. Пред мен минаваше животът на много хора и с повечето разменях по някоя и друга дума - пускаха шеги или правеха коментари, докато отпиваха от топлия чай. Татко казваше, че никога не знае какво ще изтърся, но в „Кифличката” това нямаше значение. Франк ме харесваше. Беше мълчалив по
природа и твърдеше,че оживявам заведението му.Аз бях нещо като барманка, но без да наливам напитки нонстоп. И изведнъж, през въпросания ден,когато обедния наплив бе свършил и заведението за кратко се беше изпразнило, Франк избърса ръце в престилката,измъкна се иззад печката и обърна към улицата малка табела “Затворено”.
- Франк, вече съм ти казвала.Минималната надница не включва екстри. - Шефът ми беше странен като синьо гну, както обичаше да се изразява баща ми.Погледнах го. Не се усмихваше.
- Опа! Да не би пак да съм сипала сол в захарниците? Франк стискаше в ръце един пешкир - никога не го бял
виждала толкова притеснен. За миг се почудих дали някой не се е оплакал от мен. Направи ми знак да седна.
- Съжалявам, Луиза - добави той, след като ми съобщи новината. - Трябва да се върна в Австралия. Татко не е добре със здравето. А и без това в замъка се канят да отворят заведение. Пишеше го на стената.
Сигурно съм седяла със зяпнала уста. Франк ми връчи плика и отговори на следващия ми въпрос, преди да съм го изрекла.
- Знаеш, че не си подписвала официален договор, но няма да те оставя така. Тук е заплатата ти за три месеца. Утре затваряме.
- Три месеца! - избухна татко, докато мама пъхаше чаша подсладен чай в ръцете ми. - Голям жест, няма що, при положение че тя работи за него като роб цели шест години!
- Бърнард! - Мама го стрелна предупредително и ким-на към Томас. Родителите ми го гледаха през деня, докато
Трина се прибере от работа.
- И сега какво ще прави, по дяволите?С това едноднев-
но предупреждение?!
- Ами… просто ще трябва да си намери нова работа.
- Няма работа, Джоузи! Знаеш го не по-
криза сме.
Мама притвори за миг очи, сякаш правеше опит да се успокои, преди да отговори.
- Лу е умно момиче. Все ше намери нещо. Има доста стаж зад гърба си. А и Франк ще й даде добра препоръка.
- Да бе… „Луиза Кларк прави страхотни препечени филийки и много я бива да налива чай.”
- Благодаря ти за доверието, татко.
- Нищо не съм казал.
Знаех истинската причина за безпокойството на баща ми. Вкъщи разчитаха на моята заплата. Трина работеше за жълти стотинки в цветарския магазин. Мама не можеше да работи, защото трябваше да се грижи за дядо, а неговата пенсия бе мизерна. Татко живееше в постоянно напрежение за своята работа в мебелния завод. Шефът му от месеци намекваше за възможни съкращения. У дома се подхвърляха приказки за дългове и превишаване на кредита. Преди две години колата на татко бе помляна от шофьор без застраховка и това срути и бездруго разклатените финанси на родителите ми. Скромната ми надница едва успяваше да закрепи положението и да покрие домакинските разходи.
- Да не се окайваме предварително. Утре Лу може да иде в Бюрото по труда и да види какво предлагат. Засега имаме с какво да караме. — Говореха тъй, сякаш мен ме нямаше. - Освен това е умница. Умница си ни, нали, милинка? Може да изкара курс по машинопис. Да започне работа в някой офис.
Седях, без да продумам, докато родителите ми обсъждаха какви други възможности имам със скромното си образование. Работа във фабрика, шивачка, продавачка на сандвичи. За първи път този следобед ми се доплака. Томас ме изгледа с големите си кръгли очи и безмълвно ми подаде половин лепкава бисквита.
- Благодаря ти, Томо - промърморих аз и я изядох.
Той беше на пистата, точно както очаквах. От понеделник до четвъртък, с точността на гарово разписание, Патрик
тренираше в гимнастическия салон или тичаше по ярко осветената писта. Слязох по стълбите и се сгуших в якето,
понеже ми стана студено.Поех бавно по пистата и когато
приближих достатъчно, му махнах с ръка. - Потичай с мен - предложи запъхтяно, щом дойде по близо.Дъхът му излизаше на прозрачни облачета. - Имам още четири обиколки.
Поколебах се за миг и затичах редом с него. Това беше единственият начин да проведем разговор. Бях с розовите си маратонки с тюркоазени връзки, единствените обувки, с които можех да тичам.