Авемпарта

- Какво се случи? - екзекуторът запита отново и гласът му мигновено изтри всички други мисли.

- Продадох си кораба.

- Защо?

- Няма значение.

- Дългове от комар?

-Не.

- Защо тогава?

- Какво значение има? Така или иначе ще ме убиете. Просто го направи!

Бе се успокоил. Бе готов. Стисна зъби, затвори очи. Но убиецът се бавеше.

- Има разлика - прошепна екзекуторът в ухото му, - защото Али не ти е дъщеря.

Острието се отдели от врата на Уайът.

Бавно, колебливо, Уайът се обърна да види мъжа с кинжала. Никога не бе го виждал преди. Той бе по-дребен от партньора си, облечен в черно наметало с качулка, която скриваше чертите на лицето му, разкривайки само щрихи от лицето му: върхът на остър нос, буза, брадичка.

- Откъде знаеш?

- Тя ни видя в тъмното. Видя ножа до гърлото ти, докато стояхме в сенките на двадесет ярда от нея.

Уайът не каза нищо. Не се осмеляваше да помръдне или проговори. Не знаеше какво да мисли. Нещо, някак се бе променило. Неотменимост-та на смъртта се бе отдръпнала стъпка назад, но сянката й все още бе заплашително видима. Нямаше си представа какво се случва и бе ужасен от мисълта за погрешна стъпка.

- Продал си кораба, за да купиш нея, нали? - предположи качулатият. - Но въпросът е от кого и защо?

Уайът се втренчи в лицето под качулката - суровост; лишена от състрадание пустиня. Смъртта бе там, на един дъх разстояние, една дума делеше вечността от спасението.

По-едрият мъж, онзи с трите меча, се пресегна и постави ръка на рамото му.

- От отговора ти зависи много. Но ти вече знаеш това, нали? Точно сега се опитваш да прецениш какво да кажеш и съответно се опитваш да отгатнеш какво искаме да чуем. Недей. Избери истината. По този начин ако си сбъркал, поне смъртта ти няма да е заради лъжа.

Уайът кимна. Затвори очи отново, пое си дълбоко дъх и каза:

- Купих я от човек на име Амброуз.

- Амброуз Муур? - запита екзекуторът.

-Да.

Уайът зачака, но нищо не се случваше. Той отвори очи. Кинжалът бе изчезнал, а мечоносецът му се усмихваше.

- Не зная колко ти е струвало онова момиченце, но това е била най-добрата ти инвестиция досега.

- Няма да ме убивате?

- Не днес. Все още ни дължиш сто златни тенента от онази работа -каза му хладно мъжът с качулката.

- Аз... не разполагам с толкова.

- Събери.

Светлина заля алеята, докато вратата към квартирата на Уайът се разтвори и Елдън изхвърча. Държеше огромната си двуръка брадва високо над главата си, докато крачеше напред с решителен вид.

Мъжът с трите меча бързо изтегли два от тях.

- Елдън, не! - изкрещя Уайът. - Те няма да ме убият! Спри.

Елдън поспря; с все още вдигната брадва, очите му ги обхождаха.

- Те ще ме оставят - увери го Уайът, сетне се обърна към двамата. -Нали?

Качулката кимна.

- Плати си дълга.

Докато мъжете се отдалечаваха, Елдън се приближи до Уайът и Али изтича навън, за да го прегърне. Тримата се прибраха обратно. Елдън бе последен, хвърляйки поглед на улицата, преди да затвори вратата след себе си.