Японският любовник
- Автор: Альенде Исабель, Алиенде Исабел
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: ИК КОЛИБРИ
- ISBN: 978-619-150-736-8
- Переводчик: Катя Диманова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Японският любовник». Краткое содержание книги:
– Не пуша и не пия, господине.
– Здрава ли сте? Това е важно в общуването със старите хора.
– Да.
– Има ли нещо, което би трябвало да знам?
– Пристрастена съм към видео игри и фантастика. Разбирате, Толкин, Нийл Геймън, Филип Пулман. Освен това работя и друго. Къпя кучета, но не ми отнема много време.
– Заниманията в свободните ви часове са си ваша работа, госпожице. Но през работното време тук нямате право да се разсейвате с други неща.
– Естествено. Вижте, господине, дайте ми шанс и ще ви докажа, че се справям добре с възрастни хора. Няма да съжалявате – каза младата жена с престорена увереност.
След като приключи интервюто, директорът я разведе из целия комплекс, който приютяваше двеста и петдесет души на средна възраст от осемдесет и пет години. "Ларк Хаус", бивше великолепно имение на шоколадов магнат, бе дарено на града от самия собственик заедно с щедра сума за финансирането му. Състоеше се от главно здание – натруфен палат, където се помещаваха офисите и общите пространства като библиотека, трапезария и ателиета – и няколко приветливи сгради с дървен покрив, които се съчетаваха хармонично е привидно необлагородения, но в действителност добре поддържан от цяла рота градинари парк. Постройките със самостоятелни апартаменти и с онези, в които живееха обитателите от второ и трето ниво, се съобщаваха помежду си с широки покрити коридори, за да може инвалидните колички да се движат несмущавани от предизвикателствата на климата; външната им стена беше остъклена и позволяваше на пациентите да се любуват на природата – първокласен балсам срещу тъгата във всички възрасти. "Раят" – циментена и отделена от останалите постройки сграда – би била в дисонанс с другите, ако не беше изцяло обвита в бръшлян. Библиотеката и залата за игри бяха отворени денонощно; козметичният салон имаше гъвкаво работно време, а в ателиетата се предлагаха различни курсове – от живопис до астрология – за онези, които все още копнееха за изненади в бъдещето. В магазина за забравени вещи, както гласеше табелата над вратата, стопанисван от жени доброволки, се продаваха дрехи, мебели, бижута и други съкровища, дарени от собствениците им или наследени от починалите.
– Имаме прекрасен киноклуб. Прожектираме филми три пъти седмично в библиотеката – каза Ханс Войт.
– Какви филми? – попита Ирина с надеждата, че са за вампири или научна фантастика.
– Подбира ги комитет, който дава предпочитание на криминалните, много се харесват филмите на Тарантино. Тук се наблюдава известна привързаност към насилието, но не се плашете, всички разбират, че това е на кино и че в други филми актьорите отново ще се появят живи и здрави. Да кажем, че това е като изпускателен клапан. Мнозина от нашите гости мечтаят да убият някого, обикновено член на семейството си.
– Аз също – отвърна Ирина, без да се поколебае.
Ханс Войт реши, че девойката се шегува, и доволно се засмя – ценеше чувството за хумор толкова, колкото и търпението у служителите си.
В парка със стари дървета доверчиво тичаха катерички и повече от обичайния брой елени. Ханс Войт ѝ обясни, че женските идват тук да родят и да отгледат малките си, докато отраснат и започнат сами да се грижат за себе си; каза ѝ също, че имението е резерват за птици, по-специално чучулиги и това обяснява името му "Ларк Хаус", "Дом на чучулиги". Няколко камери бяха разположени на стратегически места, за да шпионират животните в естествени условия и едновременно е тях старците, тъй като биха могли да се загубят или да претърпят злополука, иначе в "Ларк Хаус" не се прилагаха мерки за сигурност. Денем вратите стояха отворени и се пазеха само от двойка невъоръжени полицаи, които обикаляха района. И двамата бяха пенсионери – единият на седемдесет, а другият – на седемдесет и четири години; повече охрана не бе необходима, защото нито един злосторник не би губил времето си да напада старци без доходи. Разминаха се е няколко жени в инвалидни колички, с група възрастни, понесли триножници и кутии с бои и четки за час по живопис на открито, и с неколцина обитатели, които разхождаха кучета с толкова окаян вид, колкото тях самите. Имението граничеше със залива и при прилив човек можеше да се разходи с каяк, както правеха някои от обитателите, които все още не бяха повалени от болежките си. "Ето така бих искала да живея", въздъхна Ирина и пое на големи глътки сладкия аромат на бор и лаврово дърво, сравнявайки това приятно място с нездравословните дупки, в които живееше от петнайсетгодишна.
– Накрая, госпожице Базили, трябва да ви спомена за двата призрака, защото те със сигурност ще са първото, за което хаитянският персонал ще ви предупреди.