Гибелта на царете [bg]

Андромаха изруга и се затича след нея, като се хлъзгаше по влажния камък.

— Касандра, не можем да се разделим така. Ще те видя ли отново?

Сестра й се усмихна.

— Ще се срещнем отново преди края.

Тя леко докосна бузата й и продължи нагоре.

Андромаха я изпроводи с поглед, а после се обърна и заслиза надолу. Когато се приближи до плажа, видя група мъже с широки роби, които говореха с Хеликаон. По-голямата част от екипажа се беше струпала наоколо. Почти незабелязана, тя премини през тълпата. Когато се приближи, видя, че един от мъжете с робите е Гершом.

— Какво става тук? — попита Андромаха, заставайки до Хеликаон.

— Гершом ни напуска — отвърна той. Усмихна се, щом я видя, но усмивката му бързо изчезна и тя усети едва сдържания гняв в гласа му. — Днес ще отплава с тези пустинници.

Андромаха изгледа четиримата студенооки брадати мъже с Гершом.

— Защо искаш да ни напуснеш? — попита тя.

— Не искам. Дадох обещание преди години и сега трябва да го спазя. Имам много лоши черти, Андромаха, но винаги спазвам обещанията си.

Той се обърна към Хеликаон и протегна ръка. За момент тя си помисли, че той ще я отхвърли. После царят на Дардания поклати глава, пристъпи напред и прегърна египтянина.

— Ще ми липсваш, приятелю — каза той, когато се отдръпна. — И аз, и хората ми имаме причини да сме ти благодарни.

Последва мърморене, изразяващо съгласие, от страна на струпалия се наоколо екипаж, и Ониакус потупа Гершом по гърба. Египтянинът се ухили и кимна.

— Надявам се да чуем истории за велики приключения — каза Хеликаон, насилвайки се да се усмихне.

— По-вероятно е да чуете за ненавременната ми смърт — отвърна Гершом, — но е малко вероятно до вас да достигне каквото и да е, защото ще пътувам с ново име, което ще си избера сам.

Той се обърна към екипажа.

— Приятели, вие ме извадихте от морето и ме направихте един от вас. Всички ще останете в сърцето ми така, както остана Зидантас и другите, които вече не са с нас. Нека Източникът на цялото творение ви закриля и ви пази от беди.

Накрая той погледна Хеликаон и Андромаха:

— И дано вие двамата намерите истинско щастие — добави полугласно.

После без повече думи той се обърна и тръгна към египетския кораб. В дългата си роба и с пустинниците, които го следваха, заприлича на Андромаха на истински принц — суров и властен. Тя се зачуди какво ли ще стане с него, но знаеше, че никога няма да разбере.

Те гледаха смълчани, докато Гершом се качваше на египетския кораб, а после Андромаха погледна лицето на любимия си и видя тъга на него. Хвана го за ръката и се приближи още повече.

— Мъчно ми е да те виждам толкова тъжен.

— Той ми е приятел, един от най-добрите, които съм имал, и сърцето ми нашепва, че повече няма да се срещнем.

— Имаш и други приятели, които те обичат.