Гибелта на царете [bg]

Антиной отстъпи, търсейки път за бягство.

После видя, че Одисей е тръгнал към него, а от многобройните драскотини по ръцете и раменете му капе кръв. Набитият крал се хвърли напред, разпръсвайки пиратите на пътя му, право към Антиной.

Пиратският главатар изруга и скочи да го посрещне. Мечовете им иззвънтяха. Лявата ръка на Одисей се стрелна напред и го сграбчи за туниката. После го издърпа към себе си и заби глава в лицето му, като му строши носа. Полуослепен, Антиной се помъчи да се освободи от хватката на по-възрастния мъж. Ала не можеше. Ужасяваща и изгаряща болка избухна в корема и дробовете му. Силите го напуснаха. Звуците на битката отслабнаха в ушите му. Осъзна, че гледа в очите на Одисей и не видя в тях никаква милост.

Мечът в корема му се отдръпна малко… а после се завъртя жестоко.

Агонията беше разкъсваща. Одисей издърпа острието навън заедно с вътрешностите на пиратския главатар. Захвърлен като парцалена кукла, Антиной бе мъртъв още преди тялото му да докосне пода.

Старият Секундос, с посивяло от болка лице, се довлече до Пенелопа. Силите го напускаха, но той стигна до трона и се подпря на него, преди да се свлече на пода.

Извън двореца бягащите пирати бяха посрещнати от залп стрели, а после от атака, водена от Ониакус и двадесетина бойци от „Ксантос”. Трима оцелели успяха да избягат… само за да бъдат посрещнати от огромен еднорък черен мъж. Скачайки напред, Биас промуши първия във врата, а после заби острието си в гърдите на втория. Третият успя да се изплъзне. Ала една стрела с черни пера се заби в гърба му. Той се препъна няколко крачки, а после падна по лице на земята.

Друга група разбойници избяга през страничните врати и се затича към плажа. На огромната галера „Ксантос” цареше мрак и оцелелите се втурнаха към нея с надежда да заловят кораба. Когато започнаха да се катерят по въжетата обаче, над тях се появиха тъмни фигури и от високата палуба заваля дъжд от стрели. Застанала на кърмата, Андромаха стреляше спокойно заедно с други мъже от кораба, а стрелите й се забиваха в пиратите със студена точност.

В двореца битката бе приключила. Някои от пиратите молеха за милост, но никой не получи такава.

Одисей пусна меча и изтича при жена си, за да коленичи до нея. Бързо развърза ръцете й, хвана обръснатата й глава в дланите си и я целуна по челото. В очите му имаше сълзи.

— Съжалявам. Вината е моя.

Пенелопа се вкопчи в него със здравата си ръка и за миг те постояха в тишина в обятията си, едва способни да повярват, че отново са заедно и в безопасност.

— Знаех, че ще дойдеш, Грозни царю. Голяма глупост от твоя страна — промърмори накрая Пенелопа. Вдигна счупената си ръка и нежно погали лицето му. — Виж се само, целият в драскотини и синини.

Бронзовият войн ги приближи и свали шлема си. Пенелопа погледна нагоре към небесносините му очи.

— Мислех, че на този свят не е останало нищо, което да ме изненада — каза тя, — но ти ми доказа, че греша. Добре дошъл в дома ми, Хеликаон.