Гибелта на царете [bg]

— Тогава няма да казвам нищо, но сега разбирам защо си пратил толкова много от хората си през морето в Седемте хълма. Нова земя, нов народ, далече от войните и предателствата на старите империи.

— Това е само поселище, Гершом, и хората там идват от много народи и раси. Постоянно се карат. Само късметът и благословията на боговете са им попречили да се избият досега. Едва ли ще изтраят повече от няколко сезона.

— He, Хеликаон, грешиш. Трудностите, пред които ще се изправят, ще ги обединят. Те ще издържат, обещавам ти. Ще видиш. — Египтянинът се усмихна. — Е — продължи след малко, — ти може и да не видиш, за това не знам, но твоите синове и наследниците им — със сигурност.

Хеликаон погледна приятеля си.

— Започвам да се чувствам неудобно. Сега и ти ли си станал пророк?

— Да, мисля, че съм. И зная, че трябва да пропътувам пустинята и да се върна в Египет.

— Фараонът ще те убие, ако се върнеш! — възкликна Хеликаон. Тревогата за приятеля му се надигна и за момент притъпи собствените му страхове. — Мисля, че Касандра е отровила ума ти.

— Недей да мислиш такива неща. Тя е едно мило, тъжно и прекършено дете, но виденията й са истина. Вярвам, че онова, което видях, е истина. И преди идването на зората ще разберем дали е така.

— Какво ще разберем?

Гершом посочи към египетския кораб, изтеглен малко по-нататък по плажа.

— Ако онова, което видях, е истина, утре ще бъда призован да отплавам с тази галера.

Хеликаон внезапно потрепери, сякаш студената нощ бе плъзнала по костите му като вледеняваща вода.

— Нека спрем веднага! — извика той. — Това е лудост, Гершом. Утре ще отплаваме за Седемте хълма и можеш да отхвърлиш всякакви мисли за Касандра и виденията от ума си.

Египтянинът погледна Хеликаон в очите.

— Какво толкова те плаши в пророчествата, приятелю? — попита той меко.

— Нищо не ме плаши. Просто не вярвам в тях. И аз съм взимал опиати и съм виждал вихрещите се цветове. Виждал съм лицата на хора да разцъфват като цветя и съм чувал кучета да лаят на странни езици, които почти съм разбирал. Веднъж видях мъж, който падна на пода и се превърна в множество жаби. Но мислиш ли, че наистина се е превърнал в жаби? Или опиатите са объркали ума ми?

— Объркали са ума ти — съгласи се Гершом. — Както, наистина, може да са объркали и моя. Няма да споря за това. Ако никой не дойде за мен от онзи кораб, Златни, ще отплавам с „Ксантос“ и ще бъда щастлив.

— Добре — съгласи се Хеликаон и потупа приятеля си по рамото. — И утре сутринта, когато отплаваме, ще ти се подигравам за този разговор. Нека сега се върнем при огъня. Морският вятър смразява кръвта ми.

Въпреки лековатия си тон Хеликаон се чувстваше напрегнат и изнервен, когато се върнаха при огньовете. Загледа се в египетския кораб. Никой не се движеше на него, а екипажът спеше на плажа. Гершом добави сухи съчки към догарящите пламъци на един огън. Те подскочиха, а той се просна на пясъка и почти веднага заспа.