Гибелта на царете [bg]

— Но в микенските земи има златни мини — възрази младата жена. — Всички знаят, че Агамемнон е богат дори и без завоеванията.

— Да, три мини — отвърна Ифигения. — Само една от тях все още доставя достатъчно злато, за да плати дори за миньорите. Най-голямата, която някога бе най-богата, се срина от собствената си тежест преди два сезона.

Андромаха беше шокирана.

— Да не би да искаш да кажеш, че Агамемнон няма злато?

— Има плячкосано злато, но не достатъчно. Има взето назаем злато, но не достатъчно. Има обещано злато, при това твърде много. Единствената му надежда е Троя да бъде победена и богатството на града да падне в ръцете му. А това ще стане, Андромаха. Войните, които води, ще са повече от звездите по небето. С тях ще е и Ахил, който — също като Хектор — никога не е бил побеждаван в битка. И коварният като лисица Одисей, смъртоносен по време на война. Стария Острозъб също ще е там. Може и да е алчен, но Идоменей е войн, от когото всеки трябва да се бои. Троя не може да се опълчи на всички тях.

— Това, което казваш, може да е истина — отвърна Андромаха, — но знаеш, че не бих… че не мога да изоставя сина си.

— Разбира се, че знам — отвърна Ифигения с тъга. — Напролет нямаше да имаш избор, а до края на лятото нямаше да има къде да се върнеш. Но сега не мога да те спася. Изморена съм, Андромаха. Но ти си млада и силна. Така че вземи костите на Калиопа, отнеси ги до вечнозелената горичка и отлей вино за помен. Знаеш ли, аз я харесвах. Беше страдала много, преди да дойде тук.

Жрицата протегна ръка към Касандра.

— Помогни ми да стигна до леглото си, дете. Боя се, че в тези стари кости почти не е останала сила.

Касандра я прегърна през кръста.

— Един ден няма да имаме кости — каза момичето щастливо. — А прахът ни ще се носи сред звездите.