Гибелта на царете [bg]

— Не осъзнаваш какво си направила. — Андромаха пристъпи напред със стиснати юмруци. За миг Ифигения помисли, че ще удари момичето. Вместо това тя се пресегна, взе костите от ръцете на Касандра и ги притисна до гърдите си. После предизвикателният й поглед се обърна към жрицата. — Няма да я получиш. Нито костите, нито духа й.

Ифигения не й обърна внимание и извика Касандра:

— Ела тук, дете, искам да те погледна.

Момичето пристъпи напред и жрицата взе ръцете й в своите. После заговори меко:

— Вечнозелената горичка, така ли?

— Да.

— И ти знаеше, че нямам намерение да приковавам духа й?

— Знаех. Костите нямаха нищо общо, целта беше да примамиш Андромаха на Тера.

— Да, така е. И едновременно успях и се провалих — каза Ифигения, пресягайки се да отметне една тъмна къдрица от челото на Касандра. — Толкова много неща съм чувала за теб, дете, и сега виждам, че повечето са били глупости. Може и да си докосната от луната, но Артемида те е дарила със зрението. Така че кажи на Андромаха защо поисках да е тук.

Касандра се обърна към сестра си.

— Тя искаше да те спаси от Агамемнон, не да те примами при него. Но си мислеше, че ще дойдеш тук напролет, когато започне търговският сезон точно преди началото на обсадата. Тогава нямаше да има начин да се върнеш и щеше да си принудена да останеш тук.

— С каква цел? — попита настоятелно Андромаха. — Толкова много ли те е грижа за мен, господарке? — добави със сарказъм.

Ифигения пусна ръцете на Касандра.

— Благословения остров остава свободен само защото върховните му жрици винаги са били силни, безстрашни и готови да се опълчат срещу света на мъжете. Аз умирам, Андромаха и ти го виждаш. Много скоро Тера ще се нуждае от нов водач. Надявах се това да си ти.

Младата жена се умълча, взряна в лицето на Ифигения. Накрая заговори, но този път гласът й бе нежен.

— Но аз съм омъжена и имам син.

— Никой от двамата няма да преживее клането в Троя — отвърна жрицата мрачно. — Ти също ще умреш или ще бъдеш продадена в робство, ако останеш.

В очите на Андромаха отново се появи гняв.

— Това може и да е микенската гледна точка — отвърна тя. — Това обаче не я прави моя. На първо място забравяш Хектор и Троянския кои. Освен това още имаме смели съюзници, като Хеликаон или баща ми Ектион. Но дори ако не броим войните, сигурно дори сега има такива сред врага, които биха се оттеглили пред безразсъдството на гордостта и завистта, от които е изтъкан Агамемнон.

Раменете на Ифигения увиснаха и тя се върна на стола си. Сядането я облекчи малко.

— Гордост? — попита тя тихо. — Наистина ли мислиш, че Агамемнон е тласкан от гордост? Грешиш и точно затова войната не може да завърши с мирно решение.

Касандра седна в краката на Ифигения и облегна тъмната си глава на бедрото на старата жена.