По следите на злото [bg]

— Има и друг начин да тълкуваме това — обади се Гарсия. — Поправете ме, ако греша, но мисля, че повечето религиозни книги — Библията… Тората… Коранът и така нататък — са написани предимно в стихотворна форма, която прилича на поезия. — Хънтър и Уест кимнаха. — Всичките тези книги са предназначени да… "повдигат духа", "да ни дават надежда", "да ни учат на истинския смисъл на живота", в каквото всеки си избере да вярва — продължи Карлос. — Всичките са тясно свързани с болка, тъга, загуба и смърт, с борба и саможертва в името на един по-добър свят… и всичките предизвикват сълзи. — Гарсия млъкна и отново посочи дъската. Вместо смях на поети ще намериш сълзи на писатели.

Уест озадачено повдигна вежди.

— Последният ред на втората част на гатанката — отново заговори Холбрук и посочи дъската, като искаше да продължат нататък колкото е възможно по-бързо — вместо жадни за знания ученици ще намериш евтини учители, може да се отнася за нелепите подигравки с религията, които виждаме навсякъде днес. Шарлатани се преструват на свещеници, пастори, преподобни, гуру, духовни водачи… каквито е необходимо да бъдат, за да измъкнат трудно спечелените пари на уязвими хора. Обикновени хора… бедни хора… хора, които отчаяно се нуждаят да вярват в нещо.

В стаята настъпи тишина.

— Щом Лушън наистина мрази религията, както казваш — обърна се капитан Блейк към Хънтър, — особено християнството, тогава мисля, че може би попаднахме на нещо. Много вероятно е мишената му да е някое място за богослужение — например църква.

— И обърнахте ли внимание на времето? — попита Холбрук.

Хънтър погледна часовника си.

— Деветнайсет и четиридесет и пет.

— Той има предвид колко остава до крайния срок на Лушън — обади се Уест.

— Не — възрази Хънтър.

— Не — потвърди Холбрук.

Уест ги погледна объркано.

— Днес е неделя — каза Хънтър. Този път думите му бяха изпълнени с безпокойство. — Броят на църквите в Лос Анджелис и околността, които предлагат неделно богослужение в осем вечерта, е немислим.

Уест затвори очи и отметна назад глава.

— Мамка му!

— Проблемът е, че ако сме прави, как, по дяволите, ще разберем за коя църква говори Лушън? — попита Гарсия.

— Трябва да съпоставим нещата, с които разполагаме — каза Хънтър, — и да се надяваме, че ще ни доведат до определено място.

— Точно така — съгласи се Холбрук. — Трябва да търсим църква или друго място за богослужение, което по-рано е било училище или друго учебно заведение, библиотека или дори пак църква.

— Страхотно — иронично подхвърли Карлос и посегна към телефона на бюрото си. — Звучи като фасулска работа. — Той бързо се обади на екипа за проучвания на отдел "Свръхтежки убийства".

Холбрук погледна колко е часът. Имаха двайсет и осем минути до крайния срок.

— Ще накарам и екип на ФБР да работи по следата — каза той и извади мобилния си телефон.

Хънтър седеше пред компютъра си и вече беше започнал да търси в интернет. Гарсия също. Холбрук досадно се беше навел над рамото му.