По следите на злото [bg]

— Какво е била преди това църквата? — попита Холбрук.

— Лютеранска църква — отговори Хънтър.

Агентът на ФБР скочи на крака и се втурна към бюрото на Робърт.

Гарсия го последва.

— Но това не е всичко. Вижте тук. — Хънтър щракна на линк на уебстраницата, която беше отворил, и голяма снимка на сградата, използвана от църквата, изпълни екрана. Архитектурата беше нетрадиционна във всяко отношение. На фасадата имаше комбинация от странно оформени прозорци със стъклопис и метални греди, които придаваха някак психеделичен вид на високата постройка — дванайсет-тринайсет метра. Отвън остроъгълната й форма на буквата "А" внушаваше, че може да се види само покривът й, а останалото е скрито под земята. Като финален щрих, стъпалата, които водеха към входното преддверие на църквата, бяха осветени от червени, бели и сини неонови светлини като цветовете на американското знаме.

— Търси не очевидното, а нестандартното — каза Холбрук, цитирайки последната част на гатанката на Лушън. — Ако това не е нестандартна на вид сграда, тогава не знам какво друго може да бъде, особено за място за богослужение.

— Има и още нещо — добави Хънтър. — Забелязахте ли името на църквата?

Едва тогава всички насочиха вниманието си към най-горната част на уебстраницата. Църквата се наричаше "Изключителната любов на Исус".

Капитан Блейк почувства, че кожата й настръхна.

— Не може да бъде.

Търси не очевидното, а нестандартното, и ще намериш нещо специално. Ще намериш изключителното.

— Това трябва да е — заяви Холбрук с въодушевен глас и огледа присъстващите.

— Да — съгласи се Уест. — Няма начин да е случайно съвпадение.

— Имат ли богослужение тази вечер? — попита капитан Блейк.

Хънтър щракна на бутона "назад", за да се върне на началната страница на сайта на църквата.

— Да — отговори той, докато четеше часовете на богослуженията, които бяха изредени в горния десен ъгъл. — Едното започва в осем. — Робърт погледна часовника си. — След шест минути.

— А колко остава до крайния срок?

— Двайсет и една минути — отговори Холбрук. — Бомбата ще се детонира петнайсет минути след началото на богослужението.

— Къде в Пасадина? — попита Уест, който вече беше доближил мобилния телефон до ухото си.

— Ъгълът на Холи Стрийт и Маренго Авеню — отвърна Хънтър.

Докато Уест говореше с водача на сапьорския взвод, капитан Блейк вдигна телефона на бюрото на Хънтър и се обади на диспечерите на лосанджелиската полиция.

— Аз съм капитан Барбара Блейк от отдел "Обири и убийства" на лосанджелиската полиция — каза тя веднага щом отговориха на обаждането й. Въпреки настоятелния й тон думите й бяха изречени ясно и отчетливо. — Обаждам се с код "червено". Инструктирайте полицията в Пасадина да изпрати всички налични патрулни коли на ъгъла на Холи Стрийт и Маренго Авеню. Мястото е църква на име "Изключителната любов на Исус". Цялата сграда трябва незабавно да бъде евакуирана, чувате ли? Цялата сграда. Всички да бъдат изведени в безопасна зона, която да е на не по-малко от трийсет метра от самата сграда. Никой да не се приближава… никой… освен сапьорския взвод, който вече пътува натам… Да, казах сапьорски взвод, съсредоточете се. Полицията на Пасадина има… — Капитан Блейк погледна Хънтър.