Тръпка [bg]

— Млъкни — казах тихо.

— Ами истина е. Няма да бъдеш Сам. Всички тези книги са загуба на време. Ще бъдеш водач на глутница. Прочетох го. А аз ще бъда твоята самка. Останалите ще ни следват. — Лицето й бе зачервено от възбуда. Най-силното желание на Шелби бе да остави своето минало зад гърба си.

Измъкнах Йейтс изпод крака й и започнах да заглаждам страниците.

— Аз ще бъда Сам. Никога няма да спра да бъда Сам.

— Няма да бъдеш! — повиши тон Шелби. Скочи от леглото и събори книгите от бюрото ми; хиляди думи се стовариха с трясък на пода. — Приеми проклетата истина! Ние няма да имаме имена, ще бъдем просто вълци.

— Млъкни! — изкрещях. — Мога пак да си бъда Сам, дори когато съм вълк!

Бек влетя в стаята, спря и огледа сцената: книгите ми, животът ми, мечтите ми, разпръснати на пода под краката на Шелби, а аз лежах на леглото, стиснал отчаяно своя намачкан Йейтс.

— Какво става тук? — попита той.

Шелби ме посочи с пръст. Трепереше от гняв:

— Кажи му! Кажи му, че вече няма да бъде Сам, когато станем вълци. Не може да бъде. Дори няма да знае името си. А аз няма да бъда Шелби!

Гласът на Бек беше толкова тих, че едва чух думите му:

— Сам винаги ще си бъде Сам. — Той хвана Шелби за лакътя и я изведе от стаята. Краката й продължаваха да газят книгите ми. На лицето й беше изписан ужас. Бек винаги беше внимавал да не я докосва, откакто беше дошла в дома ни. Досега не го бях виждал толкова разгневен. — Никога повече не смей да му казваш нещо подобно, Шелби. Или ще те върна там, откъдето те взех. Ще те върна.

В коридора Шелби започна да пищи и не спря, докато Бек не затръшна вратата на спалнята й.

Той се върна и спря на прага. Бях станал и подреждах книгите, страниците шумоляха в треперещите ми ръце.

Мислех, че ще каже нещо, но той просто вдигна една книга, паднала близо до краката му, и я прибави към купчината, преди да си излезе.

По-късно чух Улрик и Бек да разговарят. Предполагам не осъзнаваха, че в тази къща трудно можеха да се усамотят на място, откъдето един върколак не би ги чул.

— Беше прекалено жесток с Шелби — започна Улрик. — Тя има право. Какво мислиш, че ще може да прави с всичките тези прекрасни знания, които получава от книгите, Бек? Няма как да поеме по твоя път.

Дълга пауза, след това Улрик продължи:

— Какво, не се прави на изненадан. Не е нужно човек да е гений, за да разбере какво се върти в главата ти. Но много бих искал да ми кажеш как според теб Сам ще отиде в колеж?

Нова пауза. Гласът на Бек:

— Лятно училище. И дистанционно обучение онлайн.