Скрутатор [bg]

— Няма ли ги? — каза Ниш.

— Няма ги.

— Кой ли ги е взел?

— Предполагам Гор, макар че би могъл да се окаже всеки от скрутаторите. Ти можеш ли да прецениш, Юлия?

— Не — прошепна тя. — Нищо не мога да кажа. Не виждам нищо.

В напрегнати моменти тя губеше модела си.

— Но който и да е бил — продължи скрутаторът, — погрижил се е никой друг да не узнае.

— Какво искате да кажете?

— Дъното е покрито с тела. Шестима войници и картографът. Дори кучетата са убити. След час телата на свидетелите ще се сронят на пепел.

— Оставаме само ние — рече Ниш. — И пилотът.

— Той е нужен, за да отведе скрутатора обратно в лагера, но щом въздухоплавът се приземи, бройката на мъртъвците ще се увеличи. Скрутаторът ще го обяви за пристъп.

— Ами войниците?

— Ще каже, че аз съм ги нападнал от засада и съм ги унищожил с помощта на друг зареден кристал. Никой няма да е в състояние да докаже противното.

— Ако е знаел, че наблюдаваме, може да ни остават минути живот — рече механикът.

— Той знае, че сме били тук — каза Флид. — Ти сам видя, че въздухоплавът ни проследи до възловата точка. Щом скрие сълзите на безопасно място, ще се върне за нас.

— Тогава да не се застояваме тук. Накъде, сър?

— Север.

Тримата продължиха, придържайки се към най-ниското. Юлия скимтеше и крачеше близо до Ниш, който бе прекалено зает, за да забележи. След няколко минути тя го остави и хвана Флид за ръката, а той я прегърна през рамо. Лицето на дребната жена бе зачервено, което изненада механика — при последната им среща Юлия се бе изкачвала по склоновете на Тиртракс далеч по-лесно от него самия.

— Дали случилото се е било инцидент? — отново се питаше Флид, когато приседнаха да починат сред купчина камънаци. — Или е било планирано от самото начало?

— За какво говорите, сър?

— Ами ако устройството, което Гор ми даде, е било проектирано дефектно, за да разруши възловата точка и създаде сълзите?

— Как е възможно това, сър? Вие ми казахте, че устройството е било изпробвано.

— Не зная. Скрутатор Кларм не е човек, който би се оставил да го заблудят, но пък не мога да повярвам, че разрушаването на възловата точка и създаването на сълзите са били случайност. И друго нещо ме обърква: защо замислилият това не е отишъл веднага на мястото на експлозията?

— Може би битката го е забавила. Или е смятал, че сълзите ще се оформят при възлопресушителя — предположи Ниш.

— Да, за това не се бях замислял — кимна скрутаторът. — И може би по-рано кратерът е бил прекалено горещ, за да позволи приближаване, и прекалено одимен, за да позволи оглед.

— Тогава защо не е поставил охрана?

— Това би издало, че в ямата има нещо специално. Въпросният не е искал някой друг да узнае за сълзите.

— Дори скрутаторите?