Скрутатор [bg]

— Сигурно ти е направило впечатление, че този хълм се разпознава лесно — рече скрутаторът. — Иризис и Фин-Мах трябваше да чакат тук с въздухоплава, ако успеят да се измъкнат от Снизорт.

— Какво са правили там?

— Не е твоя работа.

— Знаехте ли, че ще бъдете арестуван?

— Гор се нуждаеше от изкупителна жертва, а аз не можех да сторя нищо, без да… — Той замълча, загледан в посоката на възловата точка. — Разбира се. Ако Фин-Мах и Иризис наистина са избягали, трябва да са били тук преди дни. Разпръснете се. Търсете някакъв знак.

Откриха го почти след час: украсен кинжал, забит под ъгъл, показващ хвърлянето му от въздуха. Върху острието имаше три груби драскулки: да, не, 3.

— Какво означава това? — рече механикът.

— Означава, че Фин-Мах е намерила това, което е отишла да търси, че е била преследвана и се е наложило да избяга, и че е отишла на третото място, което ѝ споменах.

— Което е?

— Не е твоя работа.

Ниш въздъхна. В подобно настроение Флид бе нетърпим.

— В такъв случай ще трябва да продължим пеш — мрачно каза той. Макар и опасен, полетът си оставаше най-приятният начин за пътуване. — Далече ли е?

Отговорът бе в типичен за Флид стил:

— По-далече от онези, които ни преследват.

Бяха започнали да се спускат, когато нещо за момент затъмни слънцето в южната част на небето.

— Това е въздухоплав! — тихо възкликна Ниш. — Може би Иризис се връща за нас?

Флид присви очи към петното, което се движеше ниско над земята и следваше дърветата, успоредни на поток.

— Не, тя не би се осмелила посред бял ден. — Машината започна да лъкатуши, сякаш следвайки нещо. — Какво ли правят?

— Кучета! — прошепна Юлия. След напускането на кратера тя бе тъй притихнала, че Ниш бе забравил присъствието ѝ.

— Открили са следите ни — каза скрутаторът.

Ниш грабна тежък клон.

— Тогава по-добре да се подготвим за битка.

— Прикрий се! Нямаме шанс срещу толкова много хора.

Флид потъна зад ствола на дърво, изникващо под наклон от хълма. Ниш приклекна зад две скали, покрити с жълтеникави лишеи.

Въздухоплавът се издигна и се понесе право към кратера. Скрутаторът простена. Подобен звук издаваха клоните на дървета, поклащащи се в буря.

— Остава ни само да се надяваме, че никой няма да разпознае лежащото там.

Машината спря. Девет фигури слязоха в ямата — седем души и две кучета. Пилотът и още един човек останаха на борда на въздухоплава. Ниш стисна юмруци. След няколко минути машината се издигна, приближи се до кратера, разклати се под въздушното течение и започна да се спуска.

— Това е опасна маневра — отбеляза Флид. — Ако стените на торбата докоснат някоя от нажежените стени, с тях е свършено.

Мина време. Върхът на въздухоплава продължаваше да стърчи от ямата.

— Какво правят? — попита Ниш.

— Някой много добър пилот би могъл да спусне машината до пиедестала. Тогава сдобиването със сълзите би било лесно.