Скрутатор [bg]

По някаква странна причина тя знаеше, че думите му са истина. Доверието, което моментално изпита към него, преди това бе чувствала единствено към Малиен.

През целия половинчасов път Витис не каза нито дума на Тиан. Веднага щом пристигнаха, Генис остави пленената върху метален стол и придърпа предводителя встрани. Там русокосият аахим започна да обяснява нещо, оживено ръкомахайки към конструктите.

Витис слушаше смръщено. Акцентът на Генис бе почти неразбираем за Тиан. Тя успя да долови единствено, че става дума за амплимета. Накрая предводителят на клан Интис поклати глава.

Генис поднови аргументите си още по-разпалено, но със същата добронамереност. Едната му ръка посочи към позорно отпуснатите върху земята конструкти. Другата се протегна към Витис, сякаш в молба.

— Не мога да позволя — процеди последният. — Прекалено опасно е.

Генис не се отказа. Витис започна да крачи напред-назад със сведена глава, която най-накрая кимна в потвърждение. Младият мъж изслуша внимателно последвалите инструкции — или предупреждения — сетне прие подадения му платинен пакет.

Русият младеж радостно стисна ръцете на предводителя, поклони се ниско и, след като весело помаха на Тиан, се затича към група конструкти, за да се покатери в най-близкия.

Тиан продължаваше да упражнява мускулите на краката си — трябваше да си върне силата колкото се може по-бързо. Трябваше да е способна да върви, дори да тича. Фактът, че аахимите не знаеха за възстановяването ѝ, ѝ даваше малко предимство.

Лагерът кипеше от активност. Десетина души обградиха Витис, говорейки настойчиво. Той изслуша съобщенията им, навъси се и се обърна към един помощник:

— Доведи я!

Онзи грабна Тиан и последва Витис. Предводителят прекоси половината лагер, за да се отправи към една голяма шатра. Още от десетина крачки той се провикна:

— Излез!

Той бе произнесъл думата на аахимски, но Тиан разбра — в Тиртракс Малиен я бе учила на езика.

Появи се млада благородница. Тя бе дребна за аахима, с червеникава коса и бледа кожа. Всичко това веднага я отличаваше от околните.

Помощникът постави Тиан направо в прахта.

— Това е Тиан Лиз-Мар, крадлата, която задигна конструкта ни — продължи Витис на сантенарски. — Пази я с цената на живота си, Тиссеа, или клан Елинор ще понесе пълна отговорност.

Младата аахима се поклони, но когато намусеният Витис се обърна и започна да се отдалечава, тя отправи груб жест към гърба му и съзаклятнически се усмихна на Тиан.

Занаятчията също не сдържа усмивката си.

— Здравей, Тиссеа. — Името ѝ се струваше странно. — Правилно ли го произнесох?

— Като за човек, да. Името ми е Тицеа.

Тя говореше общия език съвсем свободно, макар и с леко носова интонация.

— Извинявай, Тицеа. Опитах се да повторя произношението на Витис.

— Тиссеа е… груба дума. Той умишлено целеше да ме обиди.

— Защо? — попита Тиан.

— Знаеш ли защо клан Интис се нарича Първи клан?

— Да. — Занаятчията заслони очи. Бе прекарала много седмици под земята и слънцето бе болезнено за очите ѝ, макар и почти привечерно.