Скрутатор [bg]

— Благодаря ти — рече Тиан, леко смутена от похвалите. — Но пак не разбирам: аз затворничка ли съм или гостенка?

Тицеа я погледна засрамено.

— Ситуацията е неловка, Тиан. Ти си затворничка на Витис, но моя гостенка.

Занаятчията се затрудняваше да осмисли това.

— Но защо е избрал теб? Не искам да те обидя, разбира се — бързо добави тя. — Но все пак, за толкова важна пленница…

Аахимата се усмихна:

— Владея определени Изкуства. Малцина на моята възраст притежават подобен опит. Дори и да не беше саката, пак не би могла да ми избягаш. Но не това бе причината Витис да ме избере.

— А каква?

— Казах ти: за да унижи баща ми и мен. Аз съм първородна наследница, а баща ми е предводител на клан Елинор. Сега аз трябва да охранявам пленничка, която дори не е от нашия вид, и това… това е жестоко оскърбление. Сега аз не искам да те обидя — добави тя, изчервена.

— Не разбирам.

— Клан Интис винаги е мразел клан Елинор и се е опитвал да ни унижава. Сега прословутият Първи клан се свежда до двама мъже, единият от които е стерилен. А Елинор заема по-високо място. Това влудява Витис.

Двете се върнаха при дървото, където Тицеа отвори кошницата.

— Съжалявам, че не мога да ти предложа вино. — Тя подаде на Тиан чаша вода. — Запасите ни са на изчерпване.

— Не обичам да пия вино — отвърна занаятчията. — Главата ми се замайва от него.

— На нашия свят то присъства на всяко ядене. Но децата пият само от слабото вино. Силното е за възрастните. Изключение са само специалните случаи.

— Ти не си ли възрастна?

Тицеа извади хляб с кафеникаво-морава кора, сушени плодове, които изглеждаха непознати на Тиан, бутилка червено олио и връзка наденици. С всеки продукт тя се извиняваше за липсата. След като наряза хляба и надениците, аахимата ги поръси с малко олио и подаде чинията на Тиан.

— Според вашите разбирания съм на седемнадесет — рече Тицеа. — Ние узряваме по-бавно в сравнение с вас. Аз съм вече жена, но още не съм пълнолетна.

На Тиан ѝ се струваше странно да мисли за себе си като представител на друг вид. Аахимите не изглеждаха толкова различни, но беше ясно, че се считат за отделни същества. Може би това бе свързано с клановата им натрапчивост.

— Значи между двете ни няма голяма разлика. Денят, в който вие прекосихте дверта, бе двадесет и първият ми рожден ден. — Тя отхапа от хляба, но го остави обратно.

— Надявам се храната да ти хареса — неспокойно каза Тицеа.

— Храната, която Малиен ми даваше в Тиртракс, много ми допадна. — Тиан опита наденицата. Тя се оказа изключително люта, прогаряйки езика ѝ с подправките си. Очите на занаятчията се насълзиха. — Това е превъзходно — каза младата жена и отпи от чашата си, — макар и доста пикантно.

— Съжалявам — бързо каза аахимата. — Ако…

— Просто ще ям по-бавно — увери я Тиан.

Някъде от лявата им страна се разнесе познат пронизителен вой. Тицеа се изправи.