Скрутатор [bg]

— Ама ти наистина си безполезен — отбеляза Ксервиш Флид. — Обърши си лицето, злепоставяш ни.

Ниш издуха калта от ноздрите си и се отправи след скрутатора.

— Някъде наблизо се навърта още един.

— Той вече се носи по реката — лаконично отвърна Флид, накъсвайки някакви листа в движение. Ниш долови миризма, напомняща синапено масло.

— Къде е Юлия?

— Тук е. И пази тишина!

Двамата продължиха по пътечка, виеща се сред храстите. Юлия изникна край Ниш и го хвана за ръката. Той понечи да се измъкне, осъзнавайки нечистоплътната си миризма, но тя не му позволи.

— Къде отиваме? — попита Ниш. Чувстваше известна неловкост — привързаността, която той бе изпитвал към нея в Тиртракс, отдавна беше изчезнала. Но беше видно, че нейните чувства са останали непроменени. Както в кратката среща в аахимския лагер, механикът усещаше, че тя очаква нещо от него. Но той не можеше да разбере какво, а точно в момента бе прекалено уморен, за да мисли за това. Можеше да заспи в движение.

— Ще ти кажа, когато стигнем. — Флид все още разкъсваше листа. От Юлия също долиташе миризмата им. — Тъй като зная, че ще попиташ: това е червен синап — тихо продължи скрутаторът. — Ще попречи на кучетата да ни намерят.

— А на хората?

— Съмнявам се.

Небето започваше да се заоблачава. Ако се съдеше по кратките появи на луната, тримата се отправяха на север. Това изненада Ниш, но той си замълча.

Много преди разсъмване той долови миризмата на битум и се досети, че отново минават покрай Снизорт. Флид продължи на север, подминавайки понастоящем изоставения команден хълм, после се отправи на северозапад. Тук теренът бе неравен, покрит със засъхнала трева.

След още няколко часа изтощително тътрене започна да просветлява. Облаците се бяха оттеглили, предвещавайки пореден задушен ден. Тримата се покатериха върху камениста могила, чиято височина не позволяваше хълмисто назоваване. Ниш се намести в сянката, предоставена от камък, и задряма. Флид се оглеждаше назад.

— Не виждам никой да ни следи.

Ниш изсумтя. Той отдавна бе изял хляба си и беше толкова гладен, че с готовност би изял собствената си ръка.

— По-добре си оправи ботуша — посъветва го скрутаторът.

— С какво? — тросна се механикът.

Ксервиш му подметна камшика и ножа. Ниш отдипли няколко нишки от кожата, с върха на острието проби дупки в подметката и ботуша и започна да нанизва нишките.

Флид измести разкъсания плат над лявото си бедро, внимавайки да не докосва раната с мръсните си ръце. Ръбовете на тъканта изглеждаха обгорени.

— Какво ви се е случило? — попита Ниш.

Скрутаторът махна с ръка.

— Да ви помогна ли с превързването?

— Докоснеш ли го с мръсните си лапи, нищо чудно да гангреняса.

Юлия приклекна до Флид, притеснено вторачена в раната. Тя носеше широко парче плат, пристегнато на врата, и торбести панталони. От плата, служещ ѝ за риза, тя бе откъснала ивица, служеща ѝ за маска. Тази ивица покриваше очите, носа и очите ѝ. В нея имаше и цепки, през които да вижда при нужда.