Скрутатор [bg]

— И вие ги искате? — каза Ниш. — Те магия ли съдържат?

— Празни — намеси се Юлия.

— В момента не — отвърна Ксервиш. — Но тяхната субстанция, наречена нихилий, абсорбира последователностите на Изкуството с най-голяма лекота от всички останали форми на материя. И притежава качеството да подсилва съхранената в нея магия. Само как ги искам — за да се уверя, че няма да попаднат в чужди ръце.

— И как ще ги вземете?

Флид прецени разстоянието. Овалната яма бе нажежена, обезсмисляйки спускането. Каменният пиедестал изглеждаше по-хладен, но и неговата горещина не би допуснала приближаване — стига да успееха да се приближат. Освен това колоната се намираше под тях и отдалечена на голямо разстояние.

— Дори и да имахме въже или кука, пак не бихме могли да ги отнесем — промърмори скрутаторът.

— Сигурно са тежки?

Ксервиш Флид се замисли за момент.

— Ако притежават тегло, възможно е да са по-тежки от олово. Може да притежават тежестта на злато или платина. А може и да са безтегловни… Да се качваме.

Флид хвърли един последен поглед на копнеж към сълзите и се обърна към стената.

Ниш му помогна да се изкачи на горната тераса, помогна и на Юлия. Сетне скрутаторът му подаде ръка.

— Какво ще правите? — попита Ниш, когато се изкачиха обратно горе.

— Не зная. Времето е изключително неподходящо.

Тримата се оттеглиха в горичка, намираща се на около десет минути път. Флид напълни канчето на надзирателя от едно поточе, с помощта на сухи клонки накладе бездимен огън, уми си ръцете и легна по гръб, затваряйки очи.

— След като полето е мъртво, как успяхте да създадете онази експлозия, за да спасите Юлия? — попита Ниш. Това не му даваше мира.

Ксервиш го погледна раздразнено.

— Не можеш ли да пазиш тишина? Опитвам се да мисля.

Крил-Ниш остана загледан в скрутатора. Накрая последният изсумтя.

— Върви по дяволите, Ниш. Махай се.

Механикът рязко се надигна, но Флид продължи:

— Остави. Така или иначе си забравих мислите. — Той отдръпна окървавения си крачол, за да покаже разкъса в бедрото си. — Преди много време бях вложил зареден кристал в крака си. За подобен случай.

— Разполагали сте с него през цялото това време? — възкликна Ниш. — Защо не сте го използвали, за да се спасите?

— Той беше за краен случай — тросна се Флид.

— И поробването не влиза в категорията на крайните случаи?

Механикът се затрудняваше да осмисли това.

— Животът ми не бе в опасност — като изключим риска да ме отегчиш до смърт. Исках да остана край армията колкото се може по-дълго, за да зная какво възнамерява да предприеме Джал-Ниш. Знаеш, че баща ти подготвя нападение срещу лиринксите? Немислима лудост, която може да свърши само по един начин.