Скрутатор [bg]

— Какво е това? — каза Ниш, душейки.

Необичайно, отговорилата бе Юлия:

— Железни сълзи.

Флид я изгледа остро. Изгряващото слънце очерта бронзовия му профил.

— Ти си идвала тук и преди, нали, Юлия?

Тя намести маската над очите си и се приближи до скрутатора.

— Преди много време с Иризис, когато търсехме възлопресушителя.

— Значи това е възловата точка? — рече механикът. Самият той не виждаше нищо необичайно.

— Каквото е останало от нея — отвърна Флид. — Да отидем да погледнем.

— Не трябва ли да се измъкнем колкото се може по-бързо?

— Първо искам да проверя нещо. — Ксервиш оглеждаше хоризонта. Наоколо не се виждаше нищо. Но всяка от сенчестите долини можеше да крие хиляди войници, същото се отнасяше и за каменистите хълмове. — Разполагаме с достатъчно време. Те все още не са открили следите ни. Да вървим. — Той посочи към хълма от лявата им страна.

Тримата се отправиха по тревистото възвишение. От върха му забелязаха черна яма в земята, намираща се на не повече от двеста крачки. Над нея се виеше дим.

Юлия рязко спря, извъртайки глава.

— Какво има? — каза скрутаторът. — Какво виждаш, Юлия?

— Дупка.

— Естествено, че е дупка — промърмори Ниш.

— Млъкни, глупако. Юлия?

— Дупка в решетката ми, Ксервиш — продължи дребната жена. — Две дупки.

— Две? — рече Флид. — Страшни ли са?

— Не — отвърна Юлия. — Те са празни.

Стъпките на Флид оставяха бледи дири в оросената трева. Ниш го последва мълчаливо, неспособен да осмисли чутото. Защо скрутаторът прахосваше преднината им, за да оглежда експлодиралите останки на възловата точка?

Започнаха да се натъкват на участъци обгоряла трева, сред които личаха отхвърчали скални късове. Тези участъци ставаха по-обширни и по-начесто, за да се слеят. По-големите все още бяха достатъчно топли, за да сгреят глезените на Ниш.

Дупката оформяше съвършен овал — четиридесет дължини широк и шестдесет дълъг. Ръбът му бе срязан чисто и стоеше покрит с втвърдена жълта, червена и кафява сяра. Във вътрешността му земята се спускаше стъпаловидно в стесняващи се концентрични овали. Най-горният пръстен бе обгърнат с обгорена трева. В следващия растителността бе станала на въглен. Почвата от следващите овали бе изпепелена. Центърът на ямата бе скрит от издигащ се дим.

Овалите бяха девет на брой, всеки около дължина широк и също толкова издигнат над следващите. Този естествен амфитеатър отвеждаше до центъра, който бе скрит от трептящия въздух. Тук почти бе невъзможно да се диша.

— Да не възнамерявате да слизате долу? — каза Ниш, неспокойно оглеждащ ямата.

Флид се засмя сухо.

— Точно това възнамерявам да сторя.

Той се отпусна в първия пръстен и протегна ръце. Без колебание Юлия пристъпи напред и се остави да бъде спусната. Флид можеше да я убеждава по недостижим за останалите начин. Двамата загърбиха механика и продължиха навътре.