Парижка вендета [bg]
- Автор: Берри Стив
- Серия: Котън Малоун #5
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 9789547692268
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Парижка вендета [bg]». Краткое содержание книги:
„Парижка вендета“ носи всички отличителни черти на Стив Бери: размах, широта, усещане за история. Плюс невероятен, спиращ дъха съспенс. Обичам го този човек!“
Лий Чайлд „Стив Бери винаги намира страхотни начини да свърже минало и настояще в чудесните си трилъри. А „Парижка вендета“ е най-добрият от тях“. Харлан Коубън
Смайващо съвременни мисли на един ум от древността, поклати глава Елиза.
Външната заплаха е необходимо условие за съществуването на централната власт. Тя трябва да бъде достоверна и достатъчно голяма, за да внушава силен страх в обществото. Без този страх властта лесно ще рухне. Преходът на обществото от войната към мира не може да се осъществи, ако владетелят не запълни социологическата и политическата празнота, създадена от липсата на война. Трябва да се намерят заместители на колективната агресия, които да бъдат реални и убедителни.
Елиза постави превода върху витрината.
По времето на Поцо ди Борго, в средата на XIX век, нямало подходящи заместители. По тази причина властвала войната. Отначало под формата на регионални конфликти, а после се стигнало до два световни сблъсъка. Днес нещата са различни. Налице са многобройни заместители. Дори прекалено много. Дали беше избрала правилния? Трудно бе да се каже.
Тя седна отново в креслото. Имаше още нещо, което трябваше да узнае. Бе извадила оракула от торбичката непосредствено след отпътуването на Торвалдсен. Сега с трепет разтвори книгата и се подготви с няколко дълбоки вдишвания и издишвания. После прегледа списъка с въпросите и избра онзи, който й се стори най-подходящ: Какъв ще се окаже приятелят, на когото вярвам и разчитам — верен или коварен? На мястото на думата приятел изписа Торвалдсен, а след това зададе въпроса на глас към пламтящата камина.
Затвори очи, за да се концентрира.
После грабна химикалка, начерта пет реда вертикални линии и започна да попълва комбинацията.
Направи бърза справка със схемата и установи, че отговорът на въпроса се намира на страница Н.
Приятелят ти ще бъде щит срещу всякакви опасности.
Тя затвори очи. Беше се доверила на Греъм Ашби, без да го познава достатъчно. Единственото, което знаеше за него, беше, че е наследник на старо богатство и е известен търсач на съкровища. Но въпреки това му беше дала уникален шанс, предлагайки му неизвестна на никого информация, свързана със семейството й и най-вече с Поцо ди Борго, която би трябвало да помогне за откриването на съкровището на Наполеон.
Ди Борго беше посветил безуспешно последните двайсет години от живота си на тази цел. Вследствие на провала си беше полудял. Но след него бяха останали важни записки, които тя предаде в ръцете на Греъм Ашби. Глупава грешка? Отново си помисли за предсказанието на оракула по отношение на Торвалдсен.
Приятелят ти ще бъде щит срещу всякакви опасности.
Но дали щеше да е така?
30
Париж
До слуха на Малоун долетяха изстрели. Пет? Или може би шест? Последва трясък на счупено стъкло.
Той прекоси три изложбени зали, пълни с френски произведения на изкуството отпреди хиляда години — цветни олтарни орнаменти, предмети от ковано желязо и гоблени. Малоун пое по коридора вдясно, който беше дълъг близо осем метра и с покрит с дъски под. В едната му стена бяха вградени малки витрини, в които бяха изложени писалки и инструменти. Веднага след тях имаше още една врата, водеща към поредната осветена зала. На другата стена имаше каменна арка, от която се излизаше на балкончето, от което непознатата жена беше извикала за помощ.
В дъното се появи фигурата на мъж. Рошавия. В първия миг той не забеляза Малоун, но когато се обърна и го видя, въоръжен с щит и меч, той стреля. Малоун светкавично вдигна щита пред себе си и приклекна.
Куршумът звънна в метала. В следващия миг Малоун разтвори пръсти и щитът издрънча на пода. Той се претърколи под арката и скочи на крака. В съзнанието му отново изплува схемата на музея.
Откъм коридора прозвучаха тежки стъпки, които се приближаваха. Беше се озовал в зала с още стъклени витрини и църковна утвар. И нямаше избор. Не можеше да се върне, затова се понесе към следващата зала.
Сам видя как жената улавя пистолета и се изправя. Движенията й бяха бързи и точни. Вратата, зад която беше намерила укритие, се намираше под прав ъгъл от входа към червената зала със стрелците. Тя разтвори крака, прицели се и стреля два пъти.
Разнесе се трясък на счупени стъкла. Още една витрина бе унищожена.
Той предпазливо подаде глава и успя да зърне единия от нападателите, който прекоси залата към защитената страна. Жената също го забеляза и отново натисна спусъка, но мъжът успя да се скрие зад друга витрина.