Парижка вендета [bg]
- Автор: Берри Стив
- Серия: Котън Малоун #5
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 9789547692268
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Парижка вендета [bg]». Краткое содержание книги:
„Парижка вендета“ носи всички отличителни черти на Стив Бери: размах, широта, усещане за история. Плюс невероятен, спиращ дъха съспенс. Обичам го този човек!“
Лий Чайлд „Стив Бери винаги намира страхотни начини да свърже минало и настояще в чудесните си трилъри. А „Парижка вендета“ е най-добрият от тях“. Харлан Коубън
Всичко пред очите му се залюля. Къде беше охраната? Какво ставаше с полицията?
Малоун внезапно осъзна, че е допуснал опасна грешка. Според плана в брошурата би трябвало да се е насочил към най-горния етаж на музея, където имаше малко помещение с един вход и изход.
Втурна се нагоре и миг по-късно се озова в готическа зала с централен пилон, от който започваха ветрилообразно разположените греди, поддържащи покрива. Седем на десет метра, без никакви мебели, които да му послужат за прикритие.
Ръката му продължаваше да стиска късия меч, но той беше безполезен срещу човек с пистолет.
Мисли! — заповяда си Малоун.
Сам се питаше какво смята да направи жената. По всичко личеше, че именно тя е инициатор на престрелката и няма никакво намерение да се откаже.
Екнаха още два изстрела, но не от нейния пистолет.
Давайки си сметка за опасността, той предпазливо надникна от укритието си. Единият от нападателите, който бе заел позиция зад близката витрина, насочи пистолета си в противоположна посока и натисна спусъка. Жената също го видя. Някой ги обстрелваше от друго място. В червената зала изсвистяха още три куршума. Попаднал под кръстосан огън, стрелецът насочи вниманието си към идващата отзад опасност. Жената моментално се възползва от това. Изчака подходящия момент и отново натисна спусъка.
Стрелецът се втурна към укритието си, но вторият куршум го улучи в гърдите. Тялото му се олюля, а от устата му излетя дрезгав вик. Сам видя как краката му се подгъват и той рухва на пода.
Малоун тръсна глава и се стегна. Страхът го прониза. Единствената му надежда беше, че нападателят ще подходи към укритието му с крайна предпазливост, защото не знае, че помещението е голо. С малко късмет мечът можеше да му даде няколко секунди предимство, но положението си оставаше изключително опасно.
— Стой! — екна мъжки глас.
Секунда тишина.
— Казах да спреш!
Изтрещя изстрел. Подът се разтърси от падането на тежко тяло. Дали полицията или охраната на музея най-после се бяха задействали?
— Покажете се, мистър Малоун — обади се същият глас. — Противникът е неутрализиран.
Е, той не беше чак толкова глупав, че да се отзове на поканата. Протегна врат и предпазливо надникна иззад каменната рамка на вратата. Рошавия лежеше по очи на пода, тъмната локвичка под тялото му бързо се разширяваше. На няколко крачки от него стоеше мъж в тъмен костюм. В ръцете си държеше полуавтоматичен зиг-зауер, чието дуло беше насочено към тялото на пода. Малоун машинално отбеляза късо подстриганата гъста коса, острия поглед и атлетичното тяло. Слухът му отчете и безупречния английски с едва доловим южняшки акцент. Но оръжието говореше най-красноречиво. Стандартен модел Р229, на въоръжение в Сикрет Сървис. Дулото се стрелна нагоре и спря в гърдите на Малоун.
— Хвърлете меча!
Сам никога не беше виждал как убиват човек, но изпита огромно облекчение от отстраняването на заплахата.
— Малоун! — извика той, надявайки се, че именно партньорът му бе застрелял този човек.
Малоун чу гласа на Сам. Продължаваше да стиска меча, но и дулото на зиг-зауера не се отместваше от гърдите му.
— Запазете мълчание — прошепна непознатият. — И хвърлете проклетия меч!
Сам не получи отговор. Изчака малко, после се обърна към жената. Пистолетът й беше насочен право в главата му.
— Време е ние с теб да си тръгваме — рече тя.
31
Малоун беше ескортиран през безлюдния музей под дулото на пистолета. Всички бяха избягали, а помещенията най-вероятно бяха запечатани. Престрелката беше доста оживена, но нито полицията, нито охраната на музея се бяха намесили. Защо?
— Какво търси тук Сикрет Сървис? — подхвърли през рамо той, въпреки че въпросът беше излишен. — Видяхте ли един от вашите? Млад и добре изглеждащ мъж, леко припрян. Казва се Сам Колинс.
Не получи отговор. Прекосиха зала с тъмночервени стени, в която беше изложена още църковна утвар. Три от стъклените витрини бяха разбити. Някой от шефовете на музея щеше да бъде бесен. На пода лежеше още едно окървавено тяло. Гнома.
От изхода насреща започваше дървена стълба към долния етаж. На стената вляво зееше отворена двойна врата, над която се виждаше табела с надпис „Дамата и еднорогът“.
— Натам ли? — посочи Малоун.
Мъжът кимна, наведе дулото към пода и отстъпи крачка назад в червената галерия. Типична агентска предпазливост, усмихна се Малоун. Той влезе в затъмнената зала, в която бяха изложени шест великолепни гоблена, осветени с непряка светлина. При нормални обстоятелства той би им отделил вниманието, което заслужаваха, тъй като те бяха сред най-ценните оригинални музейни експонати от XV век. Вниманието му обаче беше привлечено от самотната фигура, седнала на една от пейките в центъра на залата.