Огненото разпятие [bg]

 В банката веднага ги познаха, придружиха ги през паричния салон и ги въведоха в служебното помещение с камерите. Мишената придърпа един стол и седна зад охранителя така, че да следи мониторите.

- Пусни записите пак - нареди той на банковия служител.

- Нали вече гледахте?

- Но нищо не открихме набра комисарят.

- Записите са си същите...

- Днес търсим друго обясни Радо, за да не се скара шефът му с охранителя.

- Дай онези моменти, в които се вижда целият салон - заповяда Мишената.

Скоро охранителят намери исканите записи и двамата полицаи започнаха да ги преглеждат. Явно камерите бяха поставени високо и фигурите се виждаха само отгоре. Няколко минути съсредоточено гледаха екрана, докато улучат записа с работното място на Асен Десподов.

- Забави кадъра! - нареди Мишената.

Служителят изпълни нареждането и те започнаха да наблюдават на забавен каданс движенията на хората около бюрото на Асен Десподов.

- Трима клиенти вече обслужи - отбеляза Радо.

- И сам виждам - измърмори комисарят. - Никой от тях не върши подозрителни действия.

- Предполагаш, че някой от предишните клиенти е разпилял фосфора... - досети се Радо.

- Едва ли - поклати глава Донов. - Гатев каза, че фосфорът пламва бързо при окисляване.

- Тогава?

- Може да не е фосфор... - тъкмо изрече Мишената и припряно потупа охранителя по рамото: - Давай нататък!

На следващите няколко кадъра нищо интересно не се случи и те се разсеяха.

- Аладжов влиза. - Радо посочи към екрана.

Отново се концентрираха върху изображенията. Видяха как художникът тръгва към приятеля си, но Асен го пресреща, взема нещо от ръцете му и излиза от кадър. Аладжов тъкмо се насочва към стола, когато огромна жена се сблъсква в него, подпира се за миг на бюрото и продължава към изхода.