![Мъжът от Санкт Петербург [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/0/8/4/mzht-ot-sankt-peterburg-bg-download.jpg)
Мъжът от Санкт Петербург [bg]
- Автор: Фоллетт Кен
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-619-193-038-8
- Переводчик: Боряна Даракчиева
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Мъжът от Санкт Петербург [bg]». Краткое содержание книги:
В тази сложна политическа игра никой не може да предвиди, че Лидия би разпознала Феликс и би рискувала живота на собствената си дъщеря заради него.
В началото на кариерата си Кен Фолет пише романи с различна тематика и в различни жанрове, за които самият той казва, че са най-доброто, на което е бил способен в този момент. С времето прави опити и в други жанрове и започва да пише криминални романи. На български до момента са издадени: „Опасно богатство“, „Ключът към Ребека“, „Полетът на стършела“, а вече и „Мъжът от Санкт Петербург“.
В последните години Кен Фолет създава и исторически романи. Сред тях са трилогията „XX век“, разказваща световната история в най-тъмните години на човечеството от съвременната история — Първата световна война, Втората световна война и Студената война и другата историческа трилогия, все още незавършена, „Устоите на земята“ и „Свят без край“, които проследяват градежа на катедралата Кингсбридж и борбите за власт и влияние.
Кен Фолет е английски писател, роден на 5 юни 1949 година в Кардиф, Южен Уелс. Получил е образованието си в държавни училища и завършва философия с отличие. Започва да работи като журналист, като именно през този период издава и първия си роман, който обаче не успява да се превърне в бестселър. Но той не спира да пише и днес името на Кен Фолет се свързва с доста заглавия на трилъри и исторически романи. Продадени са над 100 милиона копия на негови творби по цял свят.
Той извика от болка.
Отдръпнаха се един от друг и тя се вгледа объркана в него.
Феликс вдигна дясната си длан към устата си и Лидия видя, че има ужасна рана и когато е стиснала ръката му, я е отворила отново. Приближи се да хване ръката му и да каже, че съжалява, но той отстъпи назад. Беше се променил, магията си беше отишла. Обърна се и тръгна към вратата. Тя го гледаше ужасена как си отива. Вратата се затръшна. Лидия извика от мъка.
Остана така за миг, загледана в мястото, където беше стоял. Чувстваше се като опустошена. Отпусна се на стола и започна да трепери неконтролируемо.
Доста време чувствата й бушуваха и не можеше да мисли. Накрая те се уталожиха и остана само едно: облекчение, че не се бе поддала на изкушението да му разкаже последната част от историята. Тази тайна пазеше дълбоко в себе си, като шрапнел в заздравяла рана; и щеше да си остане там до деня на смъртта й, когато щяха да я погребат с нея.
Феликс спря в коридора, за да си сложи шапката. Погледна се в огледалото и лицето му се изкриви в свирепа победоносна усмивка. Овладя се и тръгна към слънчевия ден навън.
Тя беше толкова доверчива. Повярва на глупавата история за моряка анархист и му каза, без да се замисли, къде да намери Орлов. Той ликуваше, че все още има такава власт над нея. „Тя се е омъжила за Уолдън заради мен — помисли си, — а сега я накарах да предаде съпруга си.“
Все пак в този разговор имаше няколко опасни за него момента. Когато му разказваше историята си и той гледаше лицето й, в него се събираше ужасна мъка, странна тъга, от която му се доплака; но от толкова време не беше проливал нито сълза, че очите му сякаш бяха забравили как се прави и тези опасни моменти отминаха. „Вече не съм подвластен на чувства, излъгах я, предадох вярата й в мен, целунах я и избягах; използвах я. Днес съдбата е на моя страна. Днес е хубав ден за опасни задачи.“
Беше изпуснал оръжието си в парка, затова трябваше да си намери ново. За убийство в хотелска стая най-подходяща беше бомба. Нямаше нужда да умува къде да я постави, защото, където и да я сложеше, тя щеше да убие всички в стаята. Ако Уолдън се случеше там с Орлов, още по-добре. Хрумна му, че тогава Лидия ще му е помогнала да убие съпруга й.
И?
Той я изхвърли от ума си и започна да мисли за химия.
Отиде в една аптека в Камдън Таун и купи четири литра обикновена киселина в концентриран вид. Киселината беше в две бутилки от по два литра и струваше четири шилинга и пет пенса заедно с бутилките, които можеха да се върнат.
Отнесе ги у дома и ги сложи на пода в стаята си.
После пак излезе и купи още четири литра от същата киселина, но от друга аптека. Аптекарят го попита за какво ще я ползва.
— За почистване — отвърна Феликс и мъжът явно му повярва.
От трета аптека купи четири литра друга киселина. Накрая взе литър чист глицерин и дълга трийсет сантиметра стъклена пръчка.
Беше похарчил шестнайсет шилинга и осем пенса, но щеше да си върне четири шилинга и три пенса, щом изпразни бутилките. Така щяха да му останат почти три лири.
Тъй като купи съставките от различни магазини, никой аптекар нямаше основание да заподозре, че ще прави експлозиви.
Отиде в кухнята на Бриджит и поиска да му даде най-голямата си купа.
— Торта ли ще печеш? — попита го тя.
— Да.
— Само гледай да не ни взривиш.
— Няма.
Все пак тя взе предпазни мерки — цял следобед остана у съседка.
Феликс слезе в стаята си, свали си сакото, нави ръкави и си изми ръцете.
Сложи купата в мивката.
Погледна към тринайсетте големи кафяви бутилки със стъклени запушалки, наредени на пода.
Първата част от работата не беше много опасна.
Смеси два вида киселина в купата, изчака да се охлади, после върна сместа в бутилки.
Изми купата, подсуши я и я сложи пак в мивката. След това изля в нея глицерина.
Мивката имаше гумена запушалка на верижка и той я пъхна в сифона, така че да го блокира само частично. Пусна водата. Когато тя достигна почти до ръба на купата, той намали струята, за да може водата да изтича от мивката толкова бързо, колкото се пълни, и нивото й да остава постоянно, без да навлиза в купата.