![Мъжът от Санкт Петербург [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/0/8/4/mzht-ot-sankt-peterburg-bg-download.jpg)
Мъжът от Санкт Петербург [bg]
- Автор: Фоллетт Кен
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-619-193-038-8
- Переводчик: Боряна Даракчиева
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Мъжът от Санкт Петербург [bg]». Краткое содержание книги:
В тази сложна политическа игра никой не може да предвиди, че Лидия би разпознала Феликс и би рискувала живота на собствената си дъщеря заради него.
В началото на кариерата си Кен Фолет пише романи с различна тематика и в различни жанрове, за които самият той казва, че са най-доброто, на което е бил способен в този момент. С времето прави опити и в други жанрове и започва да пише криминални романи. На български до момента са издадени: „Опасно богатство“, „Ключът към Ребека“, „Полетът на стършела“, а вече и „Мъжът от Санкт Петербург“.
В последните години Кен Фолет създава и исторически романи. Сред тях са трилогията „XX век“, разказваща световната история в най-тъмните години на човечеството от съвременната история — Първата световна война, Втората световна война и Студената война и другата историческа трилогия, все още незавършена, „Устоите на земята“ и „Свят без край“, които проследяват градежа на катедралата Кингсбридж и борбите за власт и влияние.
Кен Фолет е английски писател, роден на 5 юни 1949 година в Кардиф, Южен Уелс. Получил е образованието си в държавни училища и завършва философия с отличие. Започва да работи като журналист, като именно през този период издава и първия си роман, който обаче не успява да се превърне в бестселър. Но той не спира да пише и днес името на Кен Фолет се свързва с доста заглавия на трилъри и исторически романи. Продадени са над 100 милиона копия на негови творби по цял свят.
— Ти ще се омъжиш за добър човек и заедно с него ще научиш всички неща, които сега ти изглеждат загадъчни и вероятно донякъде те тревожат. — „Това май е достатъчно“, рече си, но сега беше моментът да продължи, да захване темата. Смелост! — Но има нещо, което трябва да знаеш предварително. Всъщност трябваше да ти го каже майка ти, но мисля, че тя няма да го направи, затова ще го сторя аз.
Той запали пура, колкото да намери занимание за ръцете си. Вече нямаше връщане назад. Почти се надяваше Лидия да се появи и да сложи край на разговора им, но тя не дойде.
— Ти каза, че знаеш какво е направила Ани с градинаря. Е, те не са женени, затова стореното от тях е нередно. Но когато ти се омъжиш, това ще е нещо наистина много хубаво. — Той усети как се изчервява и се надяваше Шарлът да не го погледне точно сега. — Много е хубаво чисто физически, разбираш ли — продължи той. — Невъзможно е да се опише, вероятно малко прилича на топлина от жарава… Както и да е, важното е… важното е друго — колко прекрасно е в духовно отношение. Някак то успява да изрази цялата обич, нежност, уважение и… просто любовта между мъжа и неговата съпруга. Не е необходимо да го разбираш, докато си още млада. Момичетата обикновено виждат само… ами… по-грубия аспект; а има и злочести хора, които никога не откриват хубавата страна на всичко това. Но ако ти я очакваш и избереш добър, мил, чувствителен човек за съпруг, със сигурност ще се случи. Ето затова и ти го казвам. Ужасно ли те смутих?
За негова изненада тя обърна глава, целуна го по бузата и рече:
— Да, но не чак толкова, колкото се смути ти.
Той започна да се смее.
Влезе Причард.
— Каретата е готова, милорд, а милейди ви чака във фоайето.
Уолдън стана и прошепна на Шарлът:
— Нито дума на мама засега.
— Вече започвам да разбирам защо всички твърдят, че си много добър човек — рече тя. — Желая ви приятна вечер.
— Довиждане — каза Уолдън, а когато излезе, за да се присъедини към съпругата си, си помисли: „Май че все пак го направих както трябва“.
След това Шарлът за малко да се откаже да иде на срещата на суфражетките.
След случая с Ани беше в бунтовно настроение и случайно видя обява на витрината на бижутерия на Бонд Стрийт. Едрият надпис ПРАВО НА ГЛАС ЗА ЖЕНИТЕ привлече погледа й, а след това забеляза, че срещата ще се състои в зала недалеч от дома й. Не се споменаваше кой ще говори, но Шарлът бе прочела във вестниците, че прочутата госпожа Панкхърст11 често се появява на такива срещи без предупреждение. Шарлът спря да прочете обявата, като се преструваше (заради Мария, разбира се), че разглежда табла с гривни. Докато четеше, едно момче излезе от магазина и започна да къса плаката от витрината. Точно в този миг тя реши да отиде на срещата.
Сега баща й беше разклатил тази й решимост. За нея бе шокиращо да го види толкова уязвим, несигурен, дори смутен; и бе повече от откровение да го чуе как говори за сексуалното сношение като за нещо красиво. Осъзна, че вече не му е толкова ядосана, задето е позволил да бъде отгледана в невежество. Внезапно проумя неговата гледна точка.
Но нищо от това не променяше факта, че все още беше ужасно невежа и не можеше да се довери на родителите си, че ще й кажат цялата истина за нещата, особено за неща като суфражизма. „Ще ида“, реши накрая.
Позвъни на Причард, помоли го да й донесат салата в стаята и се качи там. Едно от предимствата да си жена беше, че никой не се усъмнява, ако кажеш, че те боли глава: от жените се очаква да получават главоболие от време на време.
Когато подносът дойде, тя започна да рови из храната, докато стана време слугите да се съберат на вечеря. Тогава си сложи шапката, облече палтото и излезе.
Вечерта беше топла. Тя вървеше бързо към Найтсбридж. Изпитваше странно усещане за свобода и осъзна, че никога досега не е излизала в града сама. „Мога да направя всичко — помисли си. — Нямам ангажименти, нито наставница. Никой не знае къде съм. Мога да вечерям в ресторант. Мога да се кача на влак за Шотландия. Мога да си наема стая в хотел. Мога да се кача на омнибус. Мога да хапна ябълка на улицата и да хвърля огризката в канавката.“
Имаше чувството, че изглежда подозрително, но никой не й обръщаше внимание. Винаги донякъде бе смятала, че ако излезе сама, непознати мъже ще я притесняват по неясни начини. Но всъщност като че ли никой не я виждаше. Мъжете не я дебнеха, всички се бяха запътили нанякъде с вечерно облекло, с вълнени костюми или с палта. „Нима изобщо съществува някаква опасност?“, помисли си тя. После си спомни лудия в парка и ускори крачка.
11
Емелин Панкхърст (1858–1928) — британска политическа активистка и водач на движението на суфражетките. Дейността й е призната за решаваща за постигането на право на глас на жените във Великобритания. — Б.пр.