Мъжът от Санкт Петербург [bg]

Той се тревожеше, защото не беше сигурен, че зависи от него. Чудеше се доколко всъщност разбира съвременна Англия с нейните анархисти и суфражетки, управлявана от млади кибритлии като Чърчил и Лойд Джордж, лашкана от дори още по-разрушителни сили като новопоявилата се лейбъристка партия и даже по-влиятелните профсъюзи. Хората от неговата класа още бяха на власт: съпругите им представляваха Висшето общество, а съпрузите — Правителството, но държавата вече не беше така лесна за управление като навремето. Понякога го обземаше ужасно потискащото чувство, че всичко излиза от контрол.

Шарлът влезе и с появата си му напомни, че политиката не е единствената област от живота му, в която като че ли изпуска юздите. Тя още беше с домашната рокля.

— Скоро трябва да тръгваме — рече той.

— Аз ще си остана вкъщи, ако не възразяваш — каза тя. — Малко ме боли глава.

— Няма да има топла вечеря, освен ако веднага не кажеш на готвачката.

— Не искам. Ще си взема нещо в стаята.

— Изглеждаш бледа. Пийни малко шери, ще ти върне апетита.

— Добре.

Тя седна, той й наля шери и докато й подаваше чашата, рече:

— Ани вече има работа и дом.

— Радвам се — отвърна Шарлът студено.

Той си пое дълбоко дъх.

— Може да се каже, че аз имам вина в цялата тази история.

— О! — възкликна тя изненадана.

„Нима толкова рядко признавам грешките си?“, зачуди се той, но продължи:

— Разбира се, не знаех, че нейният… младеж… е избягал и тя се срамува да се върне при майка си. Но трябваше да се поинтересувам. Както ти правилно изтъкна, аз носех отговорност за момичето.

Шарлът мълчеше, но седна до него на дивана и хвана ръката му. Той се трогна.

— Ти имаш добро сърце и се надявам винаги да остане такова. А мога ли да се надявам и че скоро ще се научиш да изразяваш своите прекрасни чувства малко по-… овладяно?

Тя го погледна.

— Ще се постарая, татко.

— Често се чудя дали не те предпазвахме прекалено. Разбира се, майка ти реши как ще бъдеш възпитавана, но трябва да кажа, че аз винаги съм бил съгласен с нея. Някои хора твърдят, че децата не бива да бъдат предпазвани от… е, да го наречем, от истините за живота, но тези хора са малцина и обикновено са ужасни грубияни.

Помълчаха известно време. Лидия, както винаги, се обличаше за вечеря цяла вечност. Уолдън искаше да каже още неща на Шарлът, но не беше сигурен, че ще събере кураж. Бе репетирал наум няколко встъпления и всички до едно бяха ужасно смущаващи. Тя седеше до него и мълчеше, а той се зачуди дали има някаква представа какво става в главата му.

Лидия щеше да слезе всеки момент. Сега или никога. Той прочисти гърлото си: