От светлина родени
- Автор: Нади Беа
- Серия: Приказки за боговете #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «От светлина родени». Краткое содержание книги:
Лицето на Тимон се помрачи и вкамени. Аниор го наблюдаваше внимателно. Този израз никак не му харесваше. Това можеше да означава само едно — положението хич не изглеждаше розово. Чакаше с нетърпение Тимон да излезе от вцепенението си.
— В сегашния си състав нямате никакъв шанс — обади се той накрая. — Силата няма да ви стигне. Аз не мога да се включа във вашата работа, само ще ви преча.
Той погледна към Аниор, зениците на когото се бяха разширили от страх при последните му думи. Черните му очи излъчваха мъка и жал. Аниор не издържа и закри лицето си с ръце. Обви се в червена мъгла. Откакто се бяха събрали, той за първи път разбра, че тази поредна битка беше обречена от самото начало. Боар сигурно осъзнаваше това, но бе го скрил изкусно от него. Не искаше да му отнема и последната надежда.
Тимон стана и прегърна огромния диабо през раменете. Прошепна му нежно в ухото:
— Не се отчайвай, Аниор. Понякога помощта идва от неподозирано място. Може да се помогне обаче само на този, който прави всичко, което е по силите му. Не губи надежда!
Галеше го нежно по гърба и Аниор постепенно се успокои. Червеният облак се разсейваше. Погледна към Боар, който все още държеше ръката на Кадор, и го упрекна мислено в това, че не му бе казал цялата истина от самото начало. Боар му изпрати чувствата си на нежност и любов и скоро Аниор беше обхванат от пълно спокойствие. Вече се чувстваше готов да действа независимо от резултата. Тогава пак се обади Кадор:
— Има един начин да увеличим общата си сила.
— Кадор! — извика този път Боар и го притисна отчаян до себе си. Образите на двамата теори се разпаднаха пред очите на останалите и се превърнаха в един общ голям облак, обагрен в различни цветове.
Нериф и Аниор гледаха объркани този облак и после обърнаха взора си към Тимон, който отново бе седнал и гледаше тъжно пред себе си.
— Какво им става? — попита тихо Нериф.
Като теор Тимон явно разбираше по-добре от тях какво означава това, но той не направи опит да им го обясни. Всички чакаха мълчаливи, потънали в нерадостни мисли. Най-накрая двамата теори отново се разделиха и кондензираха в човекоподобната си форма. Боар гледаше много тъжно към Кадор, който отправи сияещ от радост взор към Нериф. И тогава Нериф изведнъж разбра и също засия. Вече не беше нужно да се обяснява какво да е, всички знаеха какво означаваше това.
Аниор се обърна тъжен към Нериф и го откъсна за малко от еуфоричното му състояние.
— Нериф, много ще ми липсваш.
Двамата диаба станаха и се прегърнаха.
— Не тъжи, Аниор — успокояваше го Нериф, — ще се видим пак, сигурен съм. А Аритан няма да загине, в това съм също сигурен.
Но Аниор отново се обви в червена мъгла. Предстоеше му да се раздели с приятел, с когото беше прекарал толкова много време, с когото бе видял и хубави, и лоши дни и когото обичаше.
Кадор прекъсна тази трогателна сцена.
— Имате още време да се прощавате, ще се обединим малко преди да настъпи моментът за действие. Мисля, че в това състояние ние ще можем да поддържаме постоянен синхрон с Боар и Аниор.
Каза го, хвърляйки триумфиращ поглед към Тимон. Но Тимон не отреагира. Продължаваше да седи с поглед сякаш закован към синия под. После изведнъж се оживи.
— Връщам се в централата. Няма много време. Трябва да подготвя диабата и рутезите за това, което ги очаква. Ще предам командването на Гивок, преди да се присъединя към вас.
Погледна към Аниор, който кимна одобрително, и изчезна.
Нериф попита Аниор учуден:
— Защо се измъкна така изведнъж?
— Няма какво да прави повече тук, а има и работа — отговори Аниор с отсъстващ поглед. Беше разбрал много добре реакцията на Тимон, но не искаше да обезверява Нериф и Кадор.
Въпреки обединението им общата сила на всички пак нямаше да е достатъчна.
Боар обясни на Аниор как трябва да превръща енергията в материя и да я разделя на две части — една за следващата частица антиматерия, а другата да изпрати настрана, където Тимон щеше да я поема и да я превежда към хаоса. Направи няколко атома антиматерия и Аниор потренира малко. Боар щеше да се заеме с подаването на частиците и да следи процеса на анихилация. Кадор и Нериф щяха да забавят времето, за да можеха Боар и Аниор да успеят. Нямаха нужда да тренират това. След обединението им те щяха да знаят как да действат.
Кадор и Нериф се бяха оттеглили, за да се подготвят за сливане. Нямаха вече много време, а трябваше да се настроят на това най-важно събитие в живота на един Делен. Все едно се готвиш за смъртта. Нериф се прости с диабата и рутезите, а Кадор се върна на горното ниво да довърши последните си работи.