Перлата на любовта
- Автор: Скай Кристина
- Серия: regency era #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венета Маринова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Перлата на любовта». Краткое содержание книги:
— Ще се отместите ли или не, негоднико?
— Щом настояваш.
— Настоявам!
— Много добре. Но първо… — Без да изчаква отговора й, той се приведе напред и оправи висящата гардения в косите й, черни като нощта.
Чеси стоеше скована, бездиханна, докато леките му опитни пръсти шаваха в косите й. Искаше да не им обръща внимание, но не можеше.
След миг Морлънд отстъпи с непроницаемо лице.
— Готово. Както винаги, самото съвършенство. Ако нямаш нищо против, ще ме последваш след няколко минути. Лондонските клюкари само това чакат, ще вдигнат шум до небето.
Той бавно се поклони.
— А докато си сама, ще имаш време да заличиш прекрасната, но твърде издайническа руменина, покрила страните ти, шията ти, очарователните ти…
Сапфиреният му поглед се сведе към пищната й кадифена гръд, Чеси все още усещаше предателската възбуда, стегнала зърната на гърдите й.
— …други работи — нежно довърши Морлънд. — Лека нощ, мис Камърън. Но не и „сбогом“.
След тези думи нескриващи самоиронията му, графът се обърна и си тръгна.
Застанал под красивата украса от коприна и цъфнали черешови клонки, виконт Рейвънхърст наблюдаваше приятеля си, който си проправяше път през тълпата в балната зала на херцогиня Кранфорд.
Малцина биха забелязали напрежението, скрито под ленивата усмивка на Морлънд, но Рейвънхърст го познаваше достатъчно отдавна, за да се подведе.
— Разстроен е, нали? — Явно съпругата на виконта също следеше приближаването на лорд Морлънд.
Рейвънхърст се подсмихна. Нищо не можеше да убегне от зорките очи на Тес. Вече го знаеше добре. Той погали ръката й.
— И аз така смятам, любов моя. Цяла вечер е изопнат като струна. — Той замислено проследи отдалечаващия се граф, после отново извърна очи към вратата на зимната градина.
В този миг на прага застана крехка фигура във виолетова копринена рокля. От същото място, откъдето се бе появил и Морлънд. Косите й блестяха като черен лак под светлината на свещите.
Рейвънхърст едва чуто подсвирна. Значи това е красавицата от Макао, за която му разказваше херцогиня Кранфорд.
Жената се спря за миг. Мислейки, че никой не я забелязва, тя подръпна полите на роклята си и корсажа.
Провери с ръка дали гарденията е на мястото си в косите й.
Устните на Рейвънхърст се извиха в лека усмивка. Охо! Такава ли била работата, Морлънд?
— Кое е това очарователно същество, което излезе от зимната градина? Божичко, нали оттам Тони преди миг…
Рейвънхърст сграбчи пръстите на жена си и предупредително ги стисна в мига, в който две любопитни дами минаваха край тях.
— Но коя е…
— Хайде да се поразходим, сладка моя. Искаш ли да отидем в зимната градина? — Рейвънхърст се усмихна на жена си. — Там ще поговорим на спокойствие. — Той проследи скования гръб на жената във виолетово, която сега бродеше сред тълпата. — Тази вечер започва да става доста интересна, не мислиш ли, любов моя?
— Ах, Морлънд, точно вас исках да видя. Докато пресичаше претъпкания салон, се бе натъкнал на херцог Уелингтън, заобиколен от тълпа почитателки. Той забеляза Морлънд и се обърна с лек поклон към групичката.
— Хиляди извинения, мили дами. Но делата ме зоват.
След миг той бе превел Морлънд през една скрита със завеса врата в празния коридор.
— Божичко, Уотърлу ряпа да яде! Винаги е важно да познаваш терена, Морлънд. Запомни това. Никога не влизай някъде, преди да си проучил всички възможни пътища за отстъпление.
Херцогът дръпна завесата и гордо закрачи към едно скрито в полумрака диванче.
— Тук ще можем да поговорим на спокойствие.
Морлънд обаче все още не можеше да се успокои.
Мислеше единствено за Чеси, тръпнеща в обятията му, разтреперана от целувката му.
О, Боже, май си губя ума. Тя е виновна!
Той стисна зъби, отхвърляйки спомена за сладката топлина на копринената й кожа. Боже, ами тихите й стонове, когато откопча корсажа и освободи гърдите й, и…
— Зле ли ти е, Морлънд? Явно не ме слушаш.
Морлънд го погледна и чак сега осъзна, че херцогът говори с него.
— Този мир е твърде изтощителен, Ваша светлост. Една вечер прием, следващата — бал. Ако продължава така, ще трябва да се върна в армията, само и само да намеря малко покой.
Херцог Уелингтън се намръщи. Отговорът на графа не го заблуди дори за миг. Той също бе забелязал жената във виолетова коприна, появила се от зимната градина няколко минути след Морлънд.
Но сега ставаше дума за работа, а не за удоволствия. Той се приведе и сниши глас: